Бари Айслър: Рейн-сан: Живеещият в сенките

— Стига си викал — наредих. — Да не ти затворя устата аз.

Той заскърца със зъби и се вторачи в посоката, от която чуваше гласа ми.

— По дяволите, казах ти всичко, каквото знам — изпъшка.

— Премълча, че работиш с Ямаото. Тъкмо ти си причината програмата „Здрач“ да не бъде прекратена, а не Канезаки.

Бидъл се облещи, търсейки ме с очи в тъмнината.

— Канезаки ти плаща, нали? — простена той.

Замислих се за момент.

— Не. Никой не ми плаща. За пръв път върша нещо само защото го искам. Макар че от твоя гледна точка това не е добра новина.

— Е, мога да ти платя. Управлението може да ти плати. Тук сме в нов свят и както ти казах, искаме да станеш част от него.

Подсмихнах се.

— Не ми излизай с тия новобрански лозунги. Разкажи ми за Ямаото.

— Говоря сериозно. След единайсети септември ЦРУ има нужда от хора като теб. Затова те търсехме.

— Пак ще ти задам въпроса си. Безплатно. Ако се наложи да го повтарям отново обаче, ударът, който преди малко те повали на земята, ще ти се стори като милувка.

Последва дълга пауза.

— Добре — той бавно се изправи, като пое тежестта си върху здравия крак. — Виж, Ямаото си има своите интереси, ние си имаме нашите. Просто в момента интересите ни съвпадат, няма нищо повече. Съюз по сметка.

— С каква цел? Нали програмата „Здрач“ трябваше да подпомогне реформите в Япония?

Бидъл кимна.

— В дългосрочен план реформите ще са от полза за Съединените щати, но ще създадат и проблеми. Виж, Япония е най-големият кредитор в света. Инвестирала е над триста милиарда долара само в американски съкровищни бонове. В краткосрочен план истинската реформа ще означава затваряне на японски банки, което от своя страна ще предизвика отлив от банките. Това ще наложи изтегляне на капиталите от чужбина, за да бъдат изплатени парите на бягащите вложители. Ако реформите в крайна сметка успеят и икономиката се стабилизира, вложенията в йени ще станат по-привлекателни и японските банки ще преместят депозитите в долари и евро в страната, където могат да получат по-голяма възвръщаемост.

Беше се взел в ръце. Може би все пак го бях подценил.

— Затова онези, които командват парада в Щатите, за момента предпочитат да запазят статуквото — обобщих аз.

— Предпочитаме да го наричаме „стабилност“ — поправи ме той, като пробва да се отпусне малко върху ударения си крак и потрепери.

Огледах района наоколо. Пълна тишина.

— Защото статуквото означава всички ония трилиони йени да останат на сигурно място в Съединените щати, където стимулират американската икономика.

— Точно така. Грубо казано, Америка е пристрастена към постоянния приток на чуждестранен капитал, за да компенсира увеличаването на дефицита си. В правителството на Съединените щати има хора, които не искат това да се промени.

Поклатих глава.

— Това не е грубо казано, това е меко казано. Америка е пристрастена към евтин бензин и налага брутални режими на Изток, за да задоволява тези си навици. Ако правителството поддържа корумпираните елементи в Япония, защото му гарантират достъп до японския капитал, Чичо Сам просто действа последователно.

— Предполагам, че оценката ти е справедлива. Но аз не измислям политиката. Само я изпълнявам.

— Затова програмата „Здрач“ е била прекратена преди половин година — продължих. — Някоя нова фракция в американското правителство е решила, че в края на краищата не е в интерес на Чичо Сам да подкрепя реформите в Япония.

— Напротив — възрази Бидъл и понечи да пъхне ръце в джобовете на шлифера си.

— Дръж си ръцете така, че да ги виждам — рязко го спрях.

Бидъл се сепна.

— Извинявай, просто ми е малко студено. Между другото, как изобщо виждаш? Тук е пълен мрак.

— Какво искаш да кажеш с това „напротив“?

— Целта на програмата „Здрач“ никога не е била да стимулира реформите. Всъщност беше замислена като начин да корумпира реформаторите още от самото начало. Онези, които наредиха нейното прекратяване, са поддържали реформата. Обаче определено не са били реалисти.

— Значи ти си от реалистите.

Бидъл се поизправи.

— Точно така. Заедно с някои институции, които ръководят външната политика на Съединените щати. Те нямат капаци на очите и не се поддават на натиска на избирателите си. Виж, политиците карат Япония да се реформира, защото не разбират какво всъщност става. Истината е, че реформите вече са невъзможни. Може би преди десет, дори преди пет години е можело да се направи нещо. Но вече не. Нещата са стигнали прекалено далеч. Политиците в Америка все дрънкат за „горчивия хап“, който ще ни излекува, обаче не си дават сметка, че ако се опиташ да го преглътнеш, ще се задавиш. Че пациентът е прекалено слаб и лекарството ще го убие. Няма надежда за оздравяване, време е да помислим как да ограничим болката.