Бари Айслър - Рейн-сан - Живеещият в сенките

— И какво направи?

— Скрих подслушвателно устройство в офиса му.

Втренчих се в него, наполовина изненадан, наполовина впечатлен от очевидната му дързост.

— Скрил си подслушвател в офиса на началника на оперативното бюро?!

На лицето на Канезаки се изписа младежка самодоволна усмивка, която за миг ми напомни Хари.

— Да. Кабинетът му се проверява за подслушватели всяко денонощие, на равни интервали. В Ленгли съм карал курс по ключалки и шперцове, затова не се затрудних да вляза в офиса му.

— Внушителна охрана — отбелязах.

Хлапакът сви рамене.

— Охраната общо взето е ефективна срещу външни заплахи. Но не е усъвършенствана с оглед на вътрешните. Така или иначе, мога да влизам и излизам, когато се налага, да оставям подслушвателя и да го махам, за да не го открият при проверките.

— И си подслушал нещо за Хари — предположих.

Канезаки кимна.

— Вчера началникът приказваше по телефона с някого. Чувах само неговите реплики в разговора, но знам, че приказваше с някой от големите, защото отговаряше с „да, господине“ и „не, господине“.

— И какво каза?

— Каза: „Не се безпокойте. Пътят, по който се опитвахме да се свържем с Рейн, е прекъснат“.

— Не е много.

Той сви рамене.

— На мен ми прозвуча като признание, че смъртта на твоя приятел не е била злополука, че е бил убит.

Погледнах го и онова, което видя в очите ми, го накара да премигне.

— Канезаки, ако продължаваш по този тъп начин да ме манипулираш, за да ме настроиш срещу шефа си, това ще е най-страшната грешка в живота ти — предупредих го.

Лицето му малко пребледня, но иначе запази самообладание.

— Разбирам. Не те лъжа, нито се опитвам да те манипулирам. И по-рано, когато не знаех за приятеля ти, заявих, че ако ми помогнеш, ще ти помогна и аз. Просто изпълнявам обещанието си.

Не откъсвах поглед от него.

— Нищо повече ли не каза? Не спомена ли кой е „прекъснал пътя“?

Мъжът поклати глава.

— Нищо конкретно. Обаче ставаше въпрос за Ямаото, затова ми се струва, че можем да си направим изводите.

— Добре, направи ги.

— Изглежда, че връзката на Бидъл с Ямаото не е такава, каквато смятах — вметна Тацу. — В някои важни отношения те са сътрудници, а не противници.

— Това какво общо има с Хари? — попитах.

— Едно от нещата, които подслушах, е, че Бидъл възнамерява да предаде разписките на Ямаото — отвърна Канезаки.

Сервитьорът донесе кафето ни и се оттегли.

— Не разбирам — казах. — Нали всички бяхме единодушни, че американското правителство иска да помогне на японските реформи, докато реформата на Ямаото представлява смъртна опасност.

— Вярно е — потвърди хлапакът.

— Обаче сега смятате, че двамата работят заедно.

— Ако се съди по оня разговор, да.

— Щом е вярно, Бидъл може да е замесен в смъртта на Хари. Но защо?

— Не съм сигурен.

Обърнах се към Тацу.

— Ако ЦРУ работи с Ямаото, това може да е насочено срещу твоите реформатори. А сега всичките разписки са у Бидъл.

Тацу кимна.

— Трябва да си ги върнем. Преди да ги предаде на Ямаото.

— Не са само разписките — прибавих. — Ако се съди по думите на Танака, можем да допуснем, че няколко от срещите на Канезаки са записани на видео и има аудиозаписи, направени с параболични микрофони. Какво ще направиш по този въпрос?

— Нищо не може да се направи — заяви Тацу. — Вече го обсъдихме. Всеки политик, заловен да се среща с агент от ЦРУ, е компрометиран. Обаче уличените само с разписки все още могат да бъдат спасени.

— Как?

— Малък процент политици ще бъдат компрометирани и с разписки, и със снимки. Ямаото несъмнено възнамерява първо да изгори тези нещастници. И после, по време на последвалия медиен хаос той ще огласи и останалите разписки. Обществеността няма да обърне внимание, че тази втора вълна разкрития не е подкрепена с видео или аудио доказателства.

— Значи, въпреки че Ямаото може да изгори ония, които има на запис…

— Неговите усилия ще се ограничат с тази група. Като си върнем разписките, ние ще намалим щетите.

— Добре. Как ще си върнеш разписките?

— Те са в сейфа на Бидъл — съобщи Канезаки. — Чух го да го казва по телефона.

— Явно те бива да отключваш врати, малкия, обаче разбиването на сейф е друго нещо — отбелязах.

— Няма нужда да го разбива — възрази Тацу. — Бидъл ще му даде комбинацията.

— Какво, да не би любезната молба да свърши работа?

Тацу поклати глава.

— Реших, че може би ще е по-добре да я отправиш ти.