Бари Айслър - Рейн-сан - Последният убиец

Когато достигна подножието на стълбището, детекторът на Рейн забръмча. Погледна нагоре и видя на тавана камера, насочена към резервния изход, вероятно за да засече всеки опит някой да се вмъкне оттам. Зачуди се защо клубът не е вложил още малко пари за камера, обхващаща цялото помещение, после се досети, че това навярно е сторено, за да не се притесняват гостите. Всъщност нямаше значение. Щом токът спреше и светлините изгаснеха, камерата губеше всякакъв смисъл.

През последните няколко минути Дилайла не бе видяла хора да отиват към тоалетните и предположи, че в момента са празни. Все пак по-добре да провери. Първо мъжката, с подготвено сконфузено извинение, ако завари някого там. Но тоалетната се оказа празна, с леко открехнати врати на трите кабинки. Дамската също. Добре.

Тя спря извън обзора на камерата пред аварийния изход и го огледа внимателно. Отваряше се навън с хоризонтален лост по средата. Искаше да го изпробва, но камерата би засякла това. Освен това по цялата дължина на лоста имаше лепенка с червени японски йероглифи и удивителна накрая. Навярно предупреждение, че при отваряне на вратата се включва аларма. Тя извади клетъчния си телефон и направи снимка. По-късно Рейн можеше да прочете надписа.

Отиде до сервизното помещение. Стоманена врата, панти от външната страна, ключалката вероятно беше с пет щифта. Тя опита бравата и не се изненада, като откри, че е заключена. Едва ли вътре имаше някой, но тя все пак почука, готова да се престори на съвсем неосведомена кое е тоалетна и кое сервизно помещение, ако по някаква невероятна случайност отвътре изникнеше човек. Но не се появи никой.

Тя се озърна към стълбището, после мушна пиличката в ключалката и леко я завъртя, за да обере луфта. След това пъхна шперца и го раздвижи напред-назад върху щифтовете. След миг дръжката поддаде и Дилайла се озова вътре.

Беше тъмно, но тя напипа ключа за осветлението и го щракна. Веднага видя резервния генератор, завинтен за пода близо до външната стена. Приближи се и го огледа по-внимателно. Дизелов двигател, дигитално табло за управление, можеше да го спре по всяко време. Ако имаше затруднение с командите, можеше просто да прекъсне проводниците. Не се тревожеше, че по-късно ще разберат за саботажа.

Огледа се за табло с предпазители, което би й предложило други варианти. Но не видя. Навярно се намираше горе в кабинета и следователно бе недостъпно за техните цели.

Изключи лампата, излезе навън и провери дали вратата се е заключила зад нея. После изтича в една от кабинките на дамската тоалетна, скри шперца и извади слушалката. Сложи си я и приведе глава.

— Аз съм — рече тя. — Добре ли приемате?

— Ясно и чисто — отговори веднага Рейн.

— Разбрано — добави Докс.

— Добре. Сега си тръгвам.

Тя пъхна слушалката обратно в чантата и пусна водата. Излезе от кабинката и се погледна в огледалото. Вече отново бе влязла в ролята. Тогава се отправи към стълбището.

Жените бяха излезли пред дивана да подадат палтата на гост японец и една от компаньонките. Явно някой бе успял да се спазари тази вечер. Една от жените натисна бутона, за да излезе Дилайла. Охранителят се поклони и отново й задържа вратата.

Докато наближаваше края на външната пътека, един от служителите изтича покрай нея към клуба. Тя се върна назад и стигна до завоя тъкмо навреме, за да види как човекът вади изпод сакото си магнитна карта и я размахва пред четеца. После пак прибра картата и Дилайла разбра, че я носи на верижка около врата си. Вратата започна да се отваря и Дилайла се отдръпна, за да не я забележат.

Другият служител стоеше отвън и държеше отворената врата на синьо „Бентли-Континентал“. Включеният двигател тихо мъркаше.

Приятно пътуване, помисли си Дилайла. Усмихна се на служителя и се отдалечи.

Половин час след като Дилайла се върна от клуба, тримата се събрахме в хотелската стая на Докс. Тя ни осведоми за всичко: разположение на входовете и изходите, процедури за влизане; охрана и посрещачи; резервен генератор. Не беше пропуснала нищо и помнеше всички необходими подробности. Това не ме изненада.

— Разположението е добро — отбеляза тя, когато ние с Докс приключихме с въпросите. — Можем да го контролираме. Единственото, което не успях да проверя, е аварийният изход от общата зала на партера. Видях го, но нямаше как да го изпробвам. Онзи в мазето обаче се отваря навън с хоризонтален лост. Но отпред има камера и някакъв надпис на лоста. Предположих, че при отваряне ще се включи аларма, затова не опитах. Ето.