Бари Айслър - Рейн-сан - Последният убиец

— Добре. Но как това ще ми помогне да се добера до него!

— Ако започнеш да избиваш заместниците на Ямаото, ще го принудиш да поеме всекидневното ръководство на операциите. Това ще го изкара на открито.

— Няма ли просто да си назначи нови заместници?

Тацу направи класическата си гримаса на многострадално търпение пред моята отчайваща липса на съобразителност.

— Това не ти е „Дженерал Електрик“, Рейн-сан. Хора като Ямаото не обичат да правят планове кой да ги замества. Боят се, че това би породило стремеж някой да им заеме стола.

— Но рано или късно…

— Да, рано или късно Ямаото ще запълни овакантените места, но в разгара на войната срещу китайците ще се наложи да върши нещата сам. А ако самият той умре в хода на тази война, ще се знае ли кой точно го е убил? Може би китайците. Може би разочаровани или амбициозни елементи от собствената му организация. Ще има всякакви подозрения, но нито едно няма да падне върху теб. „Обединен бамбук“ няма причини да свърже смъртта на двама китайци в Ню Йорк със смъртта на Ямаото в Япония. Както и никой друг. Това може да е последната ти задача. После ще бъдеш свободен. Замислих се.

— Ако наистина изглежда, че е започнала война, Ямаото няма ли да стане по-предпазлив? Ако го накараме да се укрие, задачата ни няма да се улесни, а точно обратното.

— Ако Ямаото се укрие пред китайската заплаха, рискува да бъде свален от своите. А ако прекъсне престъпната си дейност, някой друг ще я поеме. Твърде много играчи биха искали да заемат мястото му.

Тацу се закашля. Посочи шкафчето до леглото и помоли:

— Подай ми водата, ако обичаш.

Подадох му чашата и той бавно отпи със сламка, после ми я върна и благодари с кимване.

— Главното е едно — продължи той. — В момента Ямаото е в безопасност, защото около него нищо не се раздвижва. Ако искаш да създадеш възможности, трябва да предизвикаш движение. Покривайки другите позиции върху игралната дъска, той неминуемо ще отслаби своята.

Кимнах, виждайки в съсухреното му тяло все същия процъфтяващ манипулаторски дух, към който изпитвах едновременно гняв и възхищение.

Сякаш прочел мислите ми, той каза:

— Искам всичко това за себе си, Рейн-сан. Не се боя от смъртта. Боя се само да не умра, преди да довърша делото си. Но го искам и заради теб. Искам да имаш шанс да живееш със семейството си.

— Когато това приключи.

Той кимна.

— Когато приключи.

Обиколих по улиците, за да се уверя, че някой не ме е проследил от болницата, после се обадих на Докс. Намерихме едно кафене и аз му разказах за какво съм разговарял с Тацу.

— Е, на мен ми звучи разумно — каза той, когато свърших.

Докс беше един от малцината ми познати, който можеше най-спокойно да нарече „разумен“ един план за отнемане на човешки живот.

— Знаеш, че няма да спечелим повече пари от това — отбелязах. — Не че ще ни трябват.

— Хей, без теб нямаше да съм днешният богаташ.

— Ако продължиш да се мотаеш с мен, може и да не доживееш да се порадваш на богатството.

— Готов съм да рискувам.

Кимнах.

— Добре. Ако искаме да създадем впечатлението, че из Япония върлува китайски снайперист, какви боеприпаси ще ни трябват?

— По дяволите, мой човек, в днешно време кажи-речи всички използват натовския калибър 7.62. И руската карабина „Драгунов“, и британската L96, и канадската СЗА1, и естествено разните американски и натовски модели. Китайските „Тип 79“ и „Тип 85“ са просто копия на „Драгунов“. Всички използват калибър 7.62.

— Значи нищо конкретно не може да се определи като китайско?

— А, имаш предвид куршуми с червено знаме с жълти звездички в ъгъла и ситен надпис „Произведено в Китай“? Не, такива рядко се мяркат.

Не обърнах внимание на иронията.

— Добре, така или иначе би станало подозрително, ако се опитаме да бъдем прекалено достоверни. Значи всяка карабина, стреляща с калибър 7.62, ще ни свърши работа.

— Е, лично аз си падам по модела НК PSG1, който използвах в Хонконг. Стреля с куршуми 7.62 и има пълнител за двайсет патрона. Намери ми такова нещо и ще направя сума ти поразии от цял километър. Или пък страховитата М40АЗ, тя също е добро оръжие. Като дърпаш спусъка, все едно счупваш стъклена пръчка.

— Ще видим какво може да уреди Канезаки.

— Ако му поискаш снайперска пушка, веднага ще разбере за кого е. Помниш ли как миналата година ни обвини, че сме се съюзили в Хонконг?

По дяволите, не бях помислил за това. При онази операция двамата с Докс се обединихме, за да премахнем един френско-арабски оръжеен търговец на име Белгази, а Канезаки осигури екипировката. Да, ако поисках от него снайперска карабина, все едно му поднасях визитната картичка на Докс.