Бари Айслър - Рейн-сан - Последният убиец

Знаеше, че се поддава на чувствата, но в момента не даваше пет пари за това. Нямаше да седи сама на другия край на света, докато мъжете от нейната организация решават какво да правят с нея в службата, а мъжът на сърцето й решава какво да прави с нея в живота си.

Отново се замисли какво е накарало Мидори да скрие бебето от Рейн, какво е сторил той, за да предизвика такава реакция. После си каза: „Да върви по дяволите.“

Отиде до лаптопа и си направи резервация за следобедния полет на „Ер Франс“ до Ню Йорк. Ако се канеше да й върти номера, щеше да му покаже, че и тя владее тази игра.

С Докс се срещнахме за вечеря в един японски ресторант на Томпсън Стрийт в Сохо, наречен „Поличба“. Беше хубаво заведение, тихо и сумрачно, с първокласна храна. След като си поръчахме суши и бира, аз обясних ситуацията в Япония, рисковете и евентуалните плюсове.

— Искам да те питам нещо — каза Докс, когато приключих.

— Добре — съгласих се, мислейки, че ще е нещо сериозно.

— Ами, в суматохата изобщо не ми обясни как е минало снощи, преди да забъркаш голямата каша.

Трябваше да си познавам човека.

— Добре мина — отвърнах.

— Добре ли? Какво означава „добре“?

— Ами, нали разбираш… добре.

— Говоря за дамата.

— Да, мисля, че мина добре.

— Дявол да те вземе, мой човек, трябва ли да ти пусна ток по топките, та да се разприказваш?

— Добре мина. Тя не ме изхвърли. Позволи ми да видя… сина си.

Синът ми. Запитах се дали някога ще привикна с тези думи. Само като ги произнасях, почвах да се чувствам леко замаян — едновременно щастлив, тревожен и объркан.

— И как беше?

— Беше… хубаво.

Той извъртя очи към тавана.

— Джон Рейн, титан на красноречието. А успя ли поне… нали ме разбираш.

Погледнах го.

— Какво да съм успял?

— Нали знаеш… отвори ли ти се парашутът?

— О, за Бога…

— Значи се е отворил.

Примирено поклатих глава, но не казах нищо. Той се ухили.

— А само преди броени дни беше в Барселона с прекрасната Дилайла. Развратник такъв.

— Преди малко се обадих на Дилайла.

— Как мина?

— Не знам. Казах й, че са възникнали усложнения и ще ми трябва малко време, за да уредя нещата. Тя се вкисна. Случва й се понякога. Но както съм затънал до гуша в момента, не мога да мисля и за настроенията й. Не мога.

— Е, голям късмет е да можеш да вкиснеш жена като Дилайла.

— Виж, дай да си говорим за Япония, бива ли? Интересува ли те?

— Естествено, че ме интересува. Няма да те изоставя в беда.

Кимнах. Никога нямаше да мога да му се отплатя. Но поне изглеждаше, че този път ще изкара солидна печалба.

— Според информатора — подех — доставката е необичайно голяма. Значи става дума и за необичайно голяма сума пари. Все пак нищо не е гарантирано.

— Е, никога не съм си представял, че ще се меря едновременно с японската и с китайската мафия, но по всичко личи, че там е тлъстата пачка. В добавка да убиеш и окрадеш такива хора, те кара да се чувстваш добре. Нали разбираш, не е като да ограбиш магазин за бонбони.

— Да, гарантирам ти, че не продават бонбони — кимнах аз. Искаше ми се да добавя: „Не ставай самонадеян“, но точно в момента не бях в най-добрата позиция за подобен съвет.

Докс отпи глътка бира, после се облегна назад и се оригна.

— Е, потенциалната печалба изглежда солидна — заяви той. — Смятай, че съм в играта. Но ти не го правиш за пари, нали?

— Не смятам да ги дам за благотворителност, ако това питаш.

— Всъщност питам дали го правиш, за да разчистиш кашата, която забърка снощи пред жилището на Мидори.

— Точно затова.

— За да можеш да бъдеш с нея и момчето.

— Да.

— И да си осигуриш нормален живот.

Кимнах смутено. Нямах представа накъде бие.

— Искам да ти кажа една смешка — продължи той. — Мисля, че ще ти хареса.

Погледнах го.

— Давай.

— Един ловец с пушка върви през гората и вижда грозен, грамаден мечок. Цели се, стреля и не улучва. Мечокът се приближава и казва: „Господине, никак не ми допада да ходят на лов за мен. Май ще трябва да ти дам урок“. Просва ловеца по корем на един пън, смъква му гащите и го опъва здравата.

— Хм… — изсумтях.

— Малко по-късно ловецът пак обикаля и пак вижда мечока. Цели се, стреля и отново не улучва. Мечокът се приближава и казва: „Ей, синко, ти май не разбираш от дума. Е, добре, явно трябва да повторим урока“. И повторно му тегли патката.

Чудех се за какво ми разказва всичко това.

— Представи си значи, след един час ловецът още веднъж се натъква на мечока. Отново стреля и не улучва. Е, този път мечокът идва навъсен и много сериозен. И му казва: „Слушай, дай да се разберем. Ти май не си тръгнал на лов, нали?“