Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

Настъпи кратко мълчание, докато той проумее упрека ми.

— Прав си — призна след малко.

— Ами човекът, за когото ти изпратих информация? Нещо ново?

— Не.

— А спонсорството на държавния фонд? Нали не вярваш, че е съвпадение?

— Не вярвам, че е съвпадение, но все още не съм успял да стигна до нещо полезно по тази следа.

— Добре тогава. Осем часът по Гринуич. Ще ти се обадя, като приключа с него.

Ядох бурито и плодов мус в заведение на кея, след това убих малко време с разходка, за да се разкърша след следобедното шофиране. Точно в полунощ отидох до един уличен телефон и се обадих.

Звънна веднъж и чух гласа на Хилгър:

— Да?

Забелязах, че вдигна веднага. Сигурно е решил, че предишния път ми е показал надмощието си, и сега не смяташе, че има нужда от нови демонстрации.

— Готово — казах.

— Знам. Добра работа. Оплакваше се, че имаш само пет дни, а се оказа, че и два са ти достатъчни.

Може би наистина вече знаеше за Яник. Може би блъфираше, за да ме впечатли с информираност. Нямаше особено значение кое от двете е.

— Дай да говоря с Докс — казах.

Настъпи кратка пауза и след това чух баритона на снайпериста, приглушен от високоговорителя.

— Докс е.

— Как си?

— Отегчен. Това е най-скучната банда глупаци на света, с която ми се е налагало да прекарвам времето си. В днешни дни морските пехотинци не са на ниво.

Казваше ми, че не го оставят сам, че непрекъснато има някой с него. С малко късмет щяха да забележат само обидата, а не скритото послание. Но защо споменава морските пехотинци?

Чух припукване и после пак гласа на Хилгър.

— Стига ти толкова, чу го, добре е.

За втори път му измъкваше телефона на пожар. Морските пехотинци… Дали Докс се канеше да ми каже това и първия път, когато Хилгър прекъсна разговора ни? И какво имаше предвид сега? Хилгър беше армейски офицер. А хората му? Дали Докс не се познаваше с някой от тях от службата си в морската пехота? Или пък е разбрал по някакъв друг начин, че са оттам? Защо Хилгър винаги така прибързано прекъсваше разговорите ни? Изведнъж ми хрумна нещо, което ме разтревожи… Беше малко изсмукано от пръстите, но все пак…

— Дай ми го пак — настоях.

— Не.

— Дай ми го. Ти ще слушаш. Просто искам да съм сигурен, че е той, а не някой от твоите хора, който му имитира гласа.

Мълчание. След това чух гласа на Докс.

— Да.

— Кой е любимият ти хотел в Банкок?

— Какво?

— Любимият ти хотел в Банкок?

— Какво е това? Не вярваш, че съм аз ли?

— Оставят ни да говорим само секунди, а твоят акцент лесно се имитира.

— Какъв акцент?

— Ти ми кажи.

— Ако чуят отговора ми, няма да мога повече да припаря там. И това би било истинска трагедия.

Трябва да е Докс. Никой друг не може да е толкова нагъл при тези обстоятелства. Но все пак.

— Името му, дявол да те вземе!

— Виж, харесвам хотела заради огледалата в баните. Опитах се да ти кажа за тройката, която си спретнах в една такава баня, помниш ли? С две тайландски хубавици. А ти ме прекъсна и заяви, че не искаш да слушаш.

Въздъхнах дълбоко. Той беше. Хотелът беше „Сукотай“, точно така. И да, бях го прекъснал, когато се опита да ми разкаже тази история.

Чух, че местят апарата, а след това и гласа на Хилгър.

— Доволен ли си? — попита.

— Да — отвърнах. — Изпълних си ангажимента. Сега го пусни да си ходи.

— Не си свършил с ангажиментите. Имаш още две задачи.

Е, струваше си да опитам.

— Тогава ми кажи какви са.

— Още не. Малко си напред с плана.

— По план ли вършим всичко?

— Човекът още не е кацнал където трябва. Веднага щом стане, ще ти дам нужната информация.

От една страна, това ми хареса, защото печелех допълнително време. Но от друга — пак лоша работа, не ми допадаше възможността Хилгър да ме проследи, докато гоня жертвата си. Надявах се Канезаки да намери нещо, с което да ми помогне да приключим по-бързо.

— За колко време говорим? — попитах.

— Четиридесет и осем часа. Като изминат, си провери форума — и затвори.

Обадих се на Канезаки от уличен телефон.

— Засече ли го? — попитах.

— Засякох го. В Джакарта е. Или поне е бил там, докато говорихте по телефона.

Стиснах силно слушалката.

— Къде в Джакарта?

— Изглежда е в Плуит 17 17 Плуит — административен район в северната част на Джакарта, столицата на Индонезия. В него има предимно жилищни сгради. — Б.пр. , на кея за яхти.

— Можеш ли да бъдеш малко по-точен?

— Адрес ли искаш? Знам само, че е до клетка за мобилни телефони в Плуит. Без официална молба до Националната агенция за сигурност, която би предизвикала доста въпроси и би отнела месец, не мога да ти кажа точния адрес. Мога да ти дам само клетката. От това, което успях да засека, или е в Плуит, или малко по-навътре в Яванско море.