Дъглас Престън - Забранена зона

— Защо са толкова много? — попита Карсън.

Брандън-Смит спря и го погледна:

— Само едно животно има имунна система като тази на човека. Би трябвало да го знаеш, Карсън.

— Разбира се, но защо точно…

Брандън-Смит обаче бе насочила вниманието си към една от клетките.

— О, мамка му! — възкликна.

Карсън се приближи, спазвайки разумна дистанция от безбройните пръстчета, стърчащи от телената мрежа. Едно от шимпанзетата лежеше безпомощно, крайниците му трепереха. Нещо в лицето му не изглеждаше наред. Очите му бяха необичайно широко отворени. Като се вгледа по-отблизо, Карсън забеляза, че всъщност са изпъкнали, сякаш всеки момент ще изхвръкнат, и кървави. Животното внезапно се сгърчи, отвори уста и изпищя.

— Боб — каза Брандън-Смит по микрофона, — последната маймуна на Бърт май си отива.

Филсън се приближи без да бърза. Беше доста нисък мъж, надали имаше и метър и шейсет. Движеше се сковано като космонавт.

Обърна се към Карсън:

— Трябва да излезеш. Ти също, Розалинд. Клетките не могат да се отварят в присъствието на други хора.

Едното око на шимпанзето изведнъж се пукна, пръскайки наоколо кървава течност. Животното се сгърчи безшумно, заскърца със зъби, размаха безпомощно ръце.

— Какво е това?… — започна ужасен Карсън.

— Хайде! — настоя Филсън и бръкна в един шкаф.

— Чао, Боб — каза Брандън-Смит.

Карсън усети лека промяна в тона й, когато говореше с гледача на животните.

Преди да излязат, Карсън хвърли последен поглед на шимпанзето. То отчаяно затърка с ръце обезобразеното си лице. Филсън пръсна някакъв аерозол в клетката.

Брандън-Смит понесе мълчаливо телесата си по друг коридор.

— Ще ми кажеш ли какво му е на шимпанзето? — попита Карсън.

— Не е ли очевидно? — тросна се тя. — Мозъчен оток.

— От какво е причинен?

Тя се обърна. Изглеждаше изненадана.

— Наистина ли не знаеш, Карсън?

— Не, не знам. И се обръщай към мен с Гай или с доктор Карсън. Не обичам да ме наричат на фамилно име, когато ми говорят на ти.

Тя замълча за момент.

— Добре, Гай. Тези шимпанзета са заразени с x-flu. Току-що видя третия стадий на болестта. Вирусът причинява натрупване на голямо количество цереброспинална течност в черепа. След известно време налягането изтиква мозъка през тилния отвор. Който има късмет, умира тогава. Някои обаче остават живи, докато очите им изскочат от орбитите си.

— X-flu ли?

По тялото му започнаха да се стичат струйки пот. Този път Брандън-Смит се закова на място. Чу се бръмчене, после гласът й отново прогърмя:

— Сингър, можеш ли да ми обясниш защо този палячо не знае нищо за x-flu?

Веднага се чу гласът на Сингър:

— Още не съм го запознал с темата на проекта. Като свърши с теб, ще го направя.

— Със задника напред, както винаги — изсъска тя, после се обърна към Карсън: — Хайде, Гай, разходката свърши.

Тя го изпрати до изхода. Карсън мина през друг дезинфекциращ душ, изчака необходимите седем минути, докато химичният разтвор обливаше костюма. След малко отново беше в помещението за преобличане. Леко се подразни от спокойния вид на Сингър, който попълваше кръстословицата в местния вестник.

— Интересна ли беше разходката? — попита директорът, вдигайки очи от заниманието си.

— Не. Тази Брандън-Смит е по-зла от гърмяща змия в нагорещен тиган.

Сингър избухна в смях, поклати голата си глава:

— Много цветущо сравнение. Тя е най-способният ни учен в сегашния екип. Ако завършим успешно проекта, ще станем богати. Включително и ти. При това условие си струва да потърпим малко Розалинд Брандън-Смит, не мислиш ли? Всъщност под тази планина от мастна тъкан се крие нежно сърце.

Сингър помогна на Карсън да се измъкне от костюма и му показа как да го сгъне в шкафа.

— Мисля, че е време да науча за този тайнствен проект — отбеляза Карсън, докато затваряше вратата.

— Съгласен съм. Какво ще кажеш за едно питие в кабинета ми?

Карсън кимна:

— Знаеш ли, имаше едно шимпанзе, на което…

Сингър вдигна ръка:

— Знам какво си видял.

— И какво е това?

— Грип.

— Какво? Обикновен грип?

Сингър кимна.

— Не съм чувал от грип да ти изскачат очите от орбитите и да се пръскат.

— Е, този е малко по-особен.

Сингър хвана Карсън за лакътя и го изведе от свръхобезопасената лаборатория отново под палещото слънце на пустинята.

Точно в три без две минути Чарлс Левин отвори вратата на кабинета си и изпрати една млада жена с дънки и фланелка с къс ръкав в преддверието.