Дъглас Престън - Забранена зона

— Значи работите с микроорганизми, които се разпространяват чрез въздуха — опита се да отгатне Карсън.

— Умно предположение. Точно така е. Работим с много опасен вирус. Повече ми харесваше, като разработвахме „Пурблъд“. Това е изкуствената ни кръв.

Карсън погледна конюшните. Имаше помещения за конете и голяма оградена площадка.

— Може ли да се язди извън района на комплекса?

— Разбира се. Трябва просто да се запишеш на влизане и на излизане. — Сингър се огледа и избърса чело с опакото на ръката си. — Господи, какъв пек. Така и не можах да свикна. Хайде да влизаме вътре.

„Вътре“ означаваше вътрешния район, голяма оградена зона в сърцето на „Маунт Драгън“. Карсън забеляза само един вход през оградата — малка врата точно пред тях. Влязоха и Сингър го поведе към голяма постройка в далечния край на ограждението. Попаднаха в прохладно фоайе. През една отворена врата се виждаха компютри върху дълги бели маси. Двама души с лични карти на вратовете и дънки под белите престилки тракаха бързо на клавиатурите. Карсън си даде сметка, че след пазача, това бяха първите служители, които виждаше.

Сингър махна към полупразната зала:

— Това е административният отдел. Ръководството, информационният отдел, каквото се сетиш. Персоналът ни не е голям. Тук никога не са се събирали повече от трийсет учени по едно и също време, дори когато работехме за военните. Сега броят им е наполовина. И всички са заети по проекта.

— Доста малко — отбеляза Карсън.

Сингър вдигна рамене:

— В генното инженерство няма нужда от много баячки.

Той направи знак на Карсън да го последва в голям хол с черни гранитни плочи и покрив от матово стъкло. Силното пустинно слънце, отслабено тук до бледо сияние, огряваше група палми в средата. От хола излизаха три коридора.

— Тези коридори водят към лабораториите за трансфекция и за секвениране на ДНК. Няма да имаш много работа там, но можеш да накараш някого да те разведе, ако искаш да разгледаш. Да тръгваме към следващата ни спирка.

Сингър посочи един прозорец. През него се виждаше изолирана ниска ромбовидна постройка.

— Защитно ниво 5 — добави без особен ентусиазъм Сингър. — Камерата на смъртта.

— Доста малка изглежда.

— Повярвай ми, само така изглежда. Това, което виждаш, са само филтрите за въздуха. Самата лаборатория е изцяло под земята. Допълнителна предохранителна мярка в случай на земетресение, пожар или взрив. По-добре да видиш с очите си.

След бавно спускане с асансьора те се намериха в дълъг бял коридор, осветен от бледи крушки. Видеокамери от тавана следяха движенията им. Стигнаха до края на коридора пред масивна метална врата, уплътнена отстрани с гума.

Отдясно имаше малка метална кутия. Сингър се наведе към нея и каза името си. Над вратата светна зелена лампа.

— Гласоворазпознаваща уредба — обясни Сингър, докато отваряше вратата. — Не е толкова добра като системите, разпознаващи формата на дланта или ретината, но те не могат да се използват, когато носиш изолационен костюм. Тази уредба поне не може да се излъже с касетофон. Още днес ще я програмираме да разпознава и твоя глас.

Влязоха в голяма оскъдно обзаведена зала. До едната стена бяха наредени метални шкафове. На отсрещния край имаше друга метална врата с ярък жълто-червен знак. Отгоре пишеше:

— Това е залата за подготовка — обясни Сингър. — Изолационните костюми са в тези шкафове.

Той тръгна към един от тях, но спря. Обърна се:

— Знаеш ли какво? Защо не те разведе някой, който наистина познава този район?

Той натисна едно копче върху шкафа. Металната врата се отвори със съскане. Вътре в подобен на малък ковчег сандък имаше голям син гумен костюм.

— Никога не си бил в лаборатория от четвърта степен на безопасност, нали? — попита Сингър. — Слушай внимателно. Ниво–5 много прилича на Ниво–4, но е с по-строги изисквания за сигурност. Много хора носят допълнителен гащеризон под изолационния костюм, но това не е задължително. Ако си с обикновените си дрехи, трябва да оставиш всички моливи, химикалки, часовници, ножове и подобни предмети тук. Всичко може да наруши целостта на костюма.

Карсън бързо изпразни джобовете си.

— Нали нямаш дълги нокти?

Карсън погледна ръцете си:

— Не.

— Добре. Аз изгризвам моите до живеца, така че нямам проблем. — Сингър се засмя. — В чекмеджето отляво ще намериш гумени ръкавици. Никакви пръстени, нали? Добре. Събуй се и сложи тези гумени чорапи. Ноктите на краката също трябва да са изрязани. Ако имаш нужда, в едно от чекмеджетата има нокторезачка.