Дъглас Престън - Забранена зона

Левин отново замълча, огледа аудиторията, сякаш очакваше някой да вдигне ръка. Никой не поиска думата.

— Тъй като вирусът е държан през цялото време в тайна, той няма официално име. Известен е само като щам 232. Сега знаем, че болният става заразен четири дни след проникването на вируса в тялото му, въпреки че симптомите се развиват чак след няколко седмици. Смъртността при щам 232 е близка до сто процента. Преди смъртта си ученият заразил десетки, ако не стотици други. Можем да го приемем за първи преносител на заразата. Седемдесет и два часа след смъртта му още десетки хора започнали да се оплакват от същото налягане в корема и скоро споделили ужасяващата му участ.

— Единствено естествената изолация на местността е предотвратила възникването на световна епидемия. През 1985 г. влизането и излизането от Забранена зона четиринайсет се е контролирало строго. Въпреки това хората в района научили за болестта и изпаднали в паника. Започнали да събират покъщнината си на коли, камиони, дори каруци. Много други опитали да избягат с велосипед или дори пеша, изоставяйки всичко.

— От документите, представени ми от руския полковник, става ясно каква е била реакцията на Съветската армия. Специални военни части с изолационни костюми блокирали всички подстъпи към заразения район. Това било сравнително лесно. Район четиринайсет вече бил ограден и имал съвсем малко пропускателни пунктове. Хората в обречените села измирали по домовете си, по улиците, по полето. Само три часа делят заразения от възникването на първите симптоми до мъчителната му смърт. Паниката била толкова голяма, че войниците на пропускателните пунктове имали заповед да убиват всеки… всеки, който се приближи на достатъчно разстояние за стрелба. Старци, деца, бременни жени, всички били разстрелвани. Из горите и полята около района били разпръснати противопехотни мини. Оцелелите били спирани от няколкото реда телени огради.

— След това лабораторията била изравнена със земята. Не, разбира се, за да се унищожи вирусът — бомбите с нищо не могат да му повлияят, а за да се заличат следите, за да не стигне информацията до Запада.

— След осем седмици всички хора в оградения район били мъртви. Селата запустели, прасетата и кучетата пирували с труповете, кравите скитали неиздоени, над пустите постройки се носела ужасна смрад.

Левин отпи глътка вода и продължи:

— Това е ужасяваща история, биологичен еквивалент на бомбата над Хирошима. Опасявам се обаче, че тази глава още не е затворена. Градовете, пострадали от ядрена радиация, могат да бъдат запечатани. Случаят с Новая Дружина обаче не е толкова лесен. Вирусите се разпространяват по невероятни пътища, нищо не може да ги спре. Въпреки че всички гостоприемници в района са мъртви, все още е възможно щам 232 да се е запазил някъде в жизнеспособна форма. Вирусите понякога намират резервни гостоприемници, докато чакат търпеливо следващите си жертви. Щам 232 може да е изчезнал. А може да съществува в някое скрито огнище. Утре някое пухкаво зайче с мръсни лапи може да се измъкне през оградата на забранената зона. Някой селянин може да го застреля и да го занесе на пазара. И тогава светът, такъв, какъвто го познаваме, ще свърши.

Той замълча за секунда.

— Това — изкрещя неочаквано — значи било „обещаващото бъдеще“ на генното инженерство!

Замълча отново, в залата настъпи тишина. След известно време потърка вежди и отново заговори, този път по-спокойно:

— Нямам нужда повече от прожекционния апарат.

Апаратът изгасна, в залата настъпи мрак.

— Приятели мои — продължи Левин, — настъпва повратен момент в съществуването ни на тази планета, а сме толкова заслепени, че не го виждаме. Населяваме Земята вече петстотин хиляди години, но едва през последните петдесет се сдобихме с такова познание, с което можем да навредим сами на себе си. Първо, с ядреното оръжие, а сега, по безкрайно по-опасен начин, с опитите си да променим живите организми. — Той поклати глава: — Има една стара поговорка: „Природата е най-строгият съдник.“ Случаят в Новая Дружина едва не причини гибелта на човешкия вид. И въпреки това, въпреки призивите на хора като мен, други фирми по целия свят си играят с вируси, прехвърлят гени между вируси, бактерии, растения и животни без никакви задръжки, без да се замислят за последствията. Разбира се, днешните водещи европейски и американски лаборатории са далеч по-добре оборудвани от тази в Сибир. Това може ли да ни служи за успокоение? Точно обратното.