Дъглас Престън - Забранена зона

В залата цареше мълчание.

— Колите са спрени на абсолютно същите места, а житото е съвсем узряло, готово за жътва.

На екрана се появи трета снимка.

— Това е същото място през април на следващата година. Забележете, двете коли са още там. Нивата очевидно е запустяла, никой не е ожънал миналогодишната реколта. Тези снимки са събудили неочакван интерес у ЦРУ.

Той замълча и огледа аудиторията; после продължи:

— Военните установили, че цялата Забранена зона четиринайсет, включваща шест села в района на Новая Дружина, са сполетени от една и съща съдба. Човешката дейност е секнала внезапно. Затова решили да огледат по-отблизо.

На екрана се появи нов диапозитив.

— Това е увеличение на първата снимка, разделителната способност е увеличена компютърно. Ако се вгледате по-внимателно в улицата пред църквата, ще забележите силует, наподобяващ дървена греда. Това е човешки труп, всеки специалист по снимките на Пентагона ще ви го каже. Ето сега същият район след шест месеца.

Всичко изглеждаше по същия начин, само силуетът беше бял.

— От трупа е останал само скелетът. Военните са огледали внимателно още много такива снимки. По улиците и в полето има още безброй такива непогребани скелети. Отначало не е било ясно за какво става дума. Предложени били теории за масова епидемия, за нов Джоунстаун. Защото…

На екрана се появи нов диапозитив.

— … както виждате, всички останали организми са още живи. В полето още пасат коне. В горния ляв ъгъл се вижда глутница кучета. На следващия диапозитив се виждат крави. Единствените мъртви същества са хората. Онова, което ги е убило, изглежда, е толкова смъртоносно и толкова бързо се разпространява, че труповете са останали непогребани.

Той замълча за малко.

— Изниква въпросът: На какво се дължи това?

В залата цареше гробна тишина.

— Отравяне от храната в студентския стол? — престраши се някой.

Левин се присъедини към дружния смях. След това кимна, диапозитивът се смени с друг. На снимката се виждаше голям комплекс от полуразрушени сгради.

— Ето го разковничето, приятели мои. След време ЦРУ научи, че заразата е тръгнала оттук. Създадена е в тази лаборатория. От кратерите наоколо, личи, че комплексът е бил бомбардиран.

— До началото на тази седмица извън Русия не е изтичала никаква информация по случая. Преди няколко дни обаче един бивш съветски полковник потърси политическо убежище в Швейцария. Разполага с дебел куп секретни документи от Съветската армия. Човекът, който ми изпрати тези снимки, ме уведоми и за него. Аз веднага заминах за Швейцария и съм първият човек извън Русия, който е видял тези документи. Това, което ще съобщя, стига за пръв път до знанието на широката общественост.

— Трябва да си дадете сметка, че тук става дума за необмислен експеримент. Никой не се е замислил за политическите, икономическите или военните последствия. Спомнете си, че преди десет години руснаците бяха много назад в генетичните изследвания и отчаяно се стараеха да ни догонят. В тайния институт край Новая Дружина са се извършвали експерименти по генно инженерство на вирусите. Използвали са съвсем обикновен обект — херпес симплекс вирус, вируса, причиняващ обикновените херпеси. Той е сравнително прост организъм, устройството му е добре изучено, лесен е за работа. Започнали да вкарват човешки гени във вирусната ДНК.

— Още не знаем как точно са го направили, но неочаквано са получили изключително опасен нов патоген, с който не са имали апаратура да работят. Знаело се само, че е изключително стабилен и се предава по въздушно-капков път.

— На 23 май 1985 г. в лабораторията станал случаен инцидент, който нарушил системата за изолация. Изглежда, някой от учените в изолационната камера паднал и си скъсал предпазния костюм. Както знаете, след Чернобил руснаците повишиха многократно стандартите си за безопасност. Ученият не съобщил за инцидента и се върнал при семейството си в жилищния комплекс на института.

— Инкубационният период на вируса продължил три седмици. На 14 юни ученият бил повален на легло с висока температура. След няколко часа започнал да се оплаква от странна тежест в корема. Започнал да отделя голямо количество зловонни газове. Жена му се разтревожила и повикала лекар.

— Междувременно, извинете за израза, болният изкарал по-голямата част от червата си през ануса. Били се разложили вътре в тялото му, станали на каша. Буквално дефекирал собствените си вътрешности. Няма нужда да споменавам, че когато лекарят пристигнал, болният бил вече мъртъв.