Дъглас Престън - Забранена зона

Карсън се събу.

— Обличай сега костюма. Първо десния крак, после левия и го вдигаш. Не го закопчавай чак догоре. Засега остави шлема отворен, за да се чуваме по-лесно.

Карсън с мъка навлече дебелия костюм.

— Това тежи цял тон — оплака се.

— Напълно херметичен е. Виждаш ли металната клапа на кръста? През цялото време ще си на кислород. Ще ти покажат как да влизаш от помещение в помещение. Самият костюм има запаси от въздух за десет минути в случай на авария.

Сингър се приближи до едно комуникационно устройство и натисна няколко копчета.

— Розалинд?

— Какво? — дойде след малко отговорът от устройството.

— Би ли показала Ниво–5 на новия ни сътрудник Гай Карсън?

Последва дълго мълчание.

— В средата на експеримент съм — каза след малко гласът.

— Само няколко минути ще ти отнеме.

— О, по дяволите. — Връзката прекъсна.

Сингър се обърна към Карсън:

— Това е Розалинд Брандън-Смит. Може да ти се стори малко странна. — Наведе се и зашепна заговорнически: — Всъщност е невероятна грубиянка, но не й обръщай внимание. Играеше основна роля в разработването на изкуствената кръв. Сега е включена и в новия проект. Дълго време работи с Франк Бърт и бяха доста близки, така че може би няма да приеме много благосклонно заместника му. Ще я видиш, в работата е безупречна.

— Кой е Франк Бърт?

— Той беше истински учен. И прекрасен човек. Условията тук обаче се оказаха прекалено стресиращи за него. Наскоро получи някаква нервна криза. Не е нещо необичайно. Около една четвърт от хората в „Маунт Драгън“ не издържат до края на срока си.

— Не знаех, че идвам на мястото на някого.

— Сега знаеш. По-късно ще ти разкажа подробности. Предшественикът ти беше истинско научно светило. — Сингър се дръпна и продължи на по-висок глас: — Добре, закопчай сега всички ципове. Хубаво затвори и трите. Тук сме на системата на взаимна проверка. След като си си сложил костюма, някой друг го проверява.

Сингър внимателно огледа костюма на Карсън, после му показа как да използва микрофона в шлема:

— Освен ако не сме един до друг, почти няма да можем да се чуваме. Натискаш копчето в ръкава и говориш към микрофона. — Махна към вратата с надпис „ИЗКЛЮЧИТЕЛНА БИОЛОГИЧНА ОПАСНОСТ!“. — От другата страна на херметизационната камера има дезинфекциращ душ. Задейства се автоматично, когато влезеш. Свиквай. Когато вътрешната врата се отвори, влизаш. Внимавай много, докато свикнеш с костюма. Розалинд ще те чака от другата страна. Надявам се.

— Благодаря — извика Карсън, за да е сигурен, че гласът му ще бъде чут извън дебелия изолационен костюм.

— Няма защо. Извинявай, че не идвам с теб. Просто… — Сингър се запъна. — Никой не влиза в Камерата на смъртта, ако няма работа там. Скоро ще разбереш защо.

Вратата се отвори със съскане, после се затвори зад гърба му. Карсън влезе в някаква метална камера. Изведнъж се чу бръмчене и от тавана, пода и стените го обля жълт химичен разтвор. Течността затропа гръмко по костюма. След минута „душовете“ спряха и пред него се отвори друга врата. Той влезе в малко преддверие. Чу се бръмчене на мотор и той усети налягането на силни струи въздух от всички посоки. Чувстваше се, сякаш е попаднал в пустинна вихрушка. Не можеше да определи дали въздухът е студен, или топъл. След като костюмът се изсуши, пред Карсън се отвори трета врата и той се намери лице в лице с ниска жена, която го гледаше нетърпеливо през прозрачното прозорче на шлема си. Дори като извади теглото на костюма й, Карсън предположи, че тежи поне сто килограма.

— След мен — изгърмя рязко гласът й от слушалките в качулката му.

Жената се извъртя и тръгна по покрития с плочки коридор, толкова тесен, че раменете й почти опираха в стените. Стените бяха съвсем гладки, без никаква грапавина, която да застраши целостта на костюма. Всичко бе ослепително бяло.

Карсън натисна копчето в ръкава си и заговори в микрофона:

— Аз съм Гай Карсън.

— Радвам се да го чуя — дойде отговорът от слушалките. — Сега, внимавай. Виждаш ли тези тръби над главата ти.

Карсън погледна нагоре. От тавана висяха няколко дебели тръби, завършващи с метални клапи.

— Вземи една и я закрепи за клапата на костюма. Внимателно. Завърти наляво, за да я затвориш. Когато влизаш от едно помещение в друго, ще се налага да се откачваш и да се закачваш за друга тръба. Костюмът ти има малък запас резервен въздух, който да ги стига между отделните прекачвания.

Карсън изпълни нарежданията. Клапата изщрака и веднага в костюма се чу съскане на въздух. Обхвана го странното чувство на изолираност от околния свят. Струваше му се, че се движи твърде бавно, тромаво. Едва чувстваше какво пипа с няколкото слоя ръкавици.