Дъглас Престън - Забранена зона

Казал ли съм, че не мога? Спомни си с кого говориш, нещастнико! В моя речник думата „не мога“ не съществува. Не се тревожа за себе си, а за теб… за теб, приятелю мой. Чувал съм доста лоши работи за това момче, Скоупс. Няма да му хареса, ако те хване да надничаш под полата му. Сигурен ли си, че искаш да се забъркаш в това, професоре?

„Тревожел се за мен?“ — написа Левин. — „Колко трогателно…“

Защо да не се тревожа, професоре? Грубостта ти ме натъжава.

„Пари ли искаш сега? Това ли било?“

Пари? Това наистина ме обиди. Правя всичко за собствено удовлетворение. Ще се срещнем на обяд пред Интернет клуба „Киберспейс“.

„Мим, работата е сериозна.“

Аз винаги говоря сериозно. Разбира се, мога да уредя малкия ти проблем. Освен това се чуват някои наистина заинтригуващи слухове за някаква програма, по която е работил Скоупс. Нещо много интересно, много изчанчено. Той обаче май доста ревниво пази тайните си, държи всичко в пълна секретност. Може би, докато се занимавам с твоята работа, мога да навестя и личния му компютър. Точно такива девствени системи най-много обичам.

„Какво ще правиш в свободното си време, си е лично твоя работа.“ — написа раздразнено Левин. — „Само се погрижи да не ни засекат. Кажи ми, когато си готов.“

СГН.

„Мим, не те разбирам. Какво е СГН?“

Проклет да съм. Все забравям какъв си новак. Тук, в киберпространството използваме, съкращения, за да си спестим малко тракане по клавишите и да звучим по-готино. СГН = Смятай го за направено. Можеш да го провериш във виртуалния ни речник. Има и друго съкращение: ЧЗС — т.е. чао засега. Така че, ЧЗС, хер професор.

Екранът потъмня.

Кабинетът на Джон Сингър се намираше в югозападния край на административния отдел и приличаше повече на хола в някой апартамент, отколкото на директорски кабинет. В единия ъгъл имаше камина с диван и две кожени кресла отпред. До едната стена имаше антикварна мексиканска масичка с очукана китара и купчина оръфани нотни листа. Подът беше покрит с автентичен индиански килим, по стените бяха закачени картини от деветнайсети век със сцени от Дивия запад, включително шест платна от Бодмър, на индианци от племената мандан и хидатса от горното поречие на Мисури. Нямаше бюро, само масичка с компютър и телефон.

Прозорците гледаха към пустинята Хорнада, към черния път, криволичещ към безкрая. През матовите стъкла се процеждаше слънчева светлина.

Карсън се настани на едно от кожените кресла, Сингър отиде до малък бар в другия край на стаята.

— Нещо за пиене? — попита. — Бира, вино, мартини, сок?

Карсън погледна часовника си. Часът бе 11:45. Беше му малко тежко на стомаха.

— Сок.

Сингър се върна с чаша ябълков сок в едната ръка и мартини в другата. Седна на дивана и качи крака върху масата.

— Знам — каза, — не е хубаво да се пие преди обяд. Много лош навик. Сега обаче поводът е по-специален. — Той вдигна чаша: — За x-flu.

— X-flu — промърмори Карсън. — Според Брандън-Смит от това умря шимпанзето.

— Точно така.

Сингър отпи от питието си, примлясна с вид на познавач.

— Извинявай за нетърпението ми, но наистина искам час по-скоро да разбера за какво е този проект. Още не мога да разбера защо господин Скоупс избра точно мен от… колко?… пет хиляди учени. И защо ме накара да зарежа всичко и да се явя толкова бързо тук?

Сингър се облегна назад:

— Ще започна от самото начало. Чувал ли си за маймуната бонобо?

— Не.

— Така наричаха шимпанзетата джуджета, докато се установи, че са съвсем различен вид. Бонобо са дори по-близки до човека от обикновените шимпанзета. По-интелигентни са, моногамни и геномът им показва деветдесет и девет цяло и два процента сходство с човешкия. И най-важното, боледуват от всички наши болести. Освен една.

Той замълча и отпи от мартинито.

— Не боледуват от грип. Всички други човекоподобни маймуни, обикновеното шимпанзе, горилата, орангутанът, боледуват. Не и бонобото. Този факт привлякъл вниманието на Брент преди около година. Изпрати няколко бонобо и ние изследвахме някои техни гени. Нека ти покажа какво открихме.

Той отвори някакъв бележник на масата и избута едно малахитово яйце, за да си направи място. Вътре бе записана дълга последователност от букви.

— Бонобото има ген, който определя естествения му имунитет към грипа — продължи Сингър. — Не срещу един или два щама, а срещу всичките шейсет познати досега разновидности. Нарекохме гена x-flu.