Дейвид Морел - Първа кръв

Успя да го достигне, стреля още веднъж към скелето, преди да изхвърчи навън, гол в следобедната жега. Една възрастна жена на тротоара изпищя. Един мъж с кола намали и се загледа в него. Рамбо прехвърча през стълбите пред участъка, слезе на тротоара, мина покрай пищящата жена и се насочи към един човек в работни дрехи, яхнал мотоциклет. Човекът направи грешка, че намали, за да види по-добре какво става, и докато разбере, че трябва да даде газ, Рамбо вече беше при него и го изхвърли от мотоциклета. Човекът полетя към улицата с главата напред и жълтият му шлем се удари в настилката. Рамбо се метна на мотоциклета с гол задник върху горещата черна седалка и мотоциклетът потегли с рев, докато той изстреля последните три патрона по Тийзъл, който тъкмо се бе подал от вратата на участъка, но се дръпна като видя, че Рамбо се цели в него. Рамбо профуча покрай съда, като криволичеше, за да не даде възможност на Тийзъл да се прицели. Пред него, на ъгъла, имаше хора, които стояха и гледаха, и той се надяваше, че Тийзъл няма да рискува да стреля, за да не удари някой от тях. Зад себе си чу викове, пред себе си — също. Викаха хората, стоящи на ъгъла. Един човек притича от ъгъла, за да го спре, но Рамбо го ритна, зави наляво, почувства се в безопасност за момента и даде пълна газ.

Шест изстрела, пресметна Тийзъл. Пистолетът на момчето беше празен. Той изхвърча навън, примижавайки от силното слънце, точно навреме, за да види момчето, което завиваше зад ъгъла, Шингълтън вече се беше прицелил. Тийзъл блъсна надолу ръката му.

— Господи, не виждаш ли всички тези хора?

— Можех да го уцеля!

— Можеше да уцелиш не само него!

Той се втурна обратно в участъка, отваряйки рязко алуминиевата врата, на която сега имаше три дупки от куршуми.

— Влизай тука! Виж Голт и Престън! Извикай лекар!

Втурна се през стаята към радиостанцията, като все още се чудеше на това, че Шингълтън се беше опитал да стреля. Човекът си вършеше толкова добре работата в канцеларията, като винаги предугаждаше какво се иска от него но сега, без опит в тези работи, действаше много глупаво под влияние на паниката.

Вратата се затръшна след Шингълтън, който излезе и се втурна по коридора. Тийзъл натисна едно копче на радиостанцията и заговори бързо в микрофона. Ръцете му трепереха, коремът му беше пълен с нещо топло и рядко.

— Уорд! Къде си, мамка ти? — извика той в микрофона, но Уорд не се обаждаше; след малко се обади. Тийзъл му каза какво се бе случило, като в същия момент обмисляше действията си.

— Той знае, че централният път ще го изведе от града! Движи се в тази посока, на запад! Пресрещни го! Шингълтън влетя от коридора в стаята и едва не събори Тийзъл.

— Голт е мъртъв. Червата му са изтекли — избъбра неразбрано той. Преглътна и се опита да поеме дъх. — Престън е жив. Не знам колко ще издържи. От очите му тече кръв.

— Бързо! Извикай линейка! Лекар!

Тийзъл натисна друго копче на радиостанцията. Ръцете му не преставаха да треперят. В корема му беше още по-топло и по-рядко.

— Щатска полиция — изговори той бързо в микрофона. — Мадисън вика щатската полиция. Тревога!

Никой не отговаряше. Той извика по-високо.

— Не съм глух, Мадисън! — пропука един глас. — Какво става?

— Един затворник избяга. Един полицай е мъртъв — изговори той бързо, като се ужасяваше от мисълта, че трябваше да повтори отново разказа за станалото.

Поиска блокиране на пътищата. Гласът изведнъж стана делови и напрегнат. Шингълтън затвори телефона. Тийзъл дори не го беше чул да набира.

— Линейката идва.

— Избери Орвал Келерман! — Тийзъл отново бутна някакво копче, обади се на друга патрулна кола и я прати след момчето. Шингълтън беше вече набрал номера. Беше се съвзел вече, слава Богу.

— Келерман е навън, на телефона е жена му. Не ми го дава да говоря с него.

Тийзъл взе слушалката:

— Госпожо Келерман, обажда се Уилфред. Трябва ми спешно Орвал.

— Уилфред? — гласът и беше тънък и треперлив. — Каква приятна изненада, Уилфред. Отдавна не сме се чували. — Не можеше ли да говори по-бързо! — Мислихме си да наминем и да ти кажем колко ни е мъчно, че Ана те напусна.

Беше принуден да я прекъсне.

— Госпожо Келерман, трябва да говоря с Орвал. Много е важно!

— Душицо, съжалявам. Той е навън и се занимава с кучетата, а нали знаеш, че не обича да го безпокоят, когато се занимава с тях.

— Извикайте го на телефона, моля ви! Повярвайте, много е важно.

Чуваше дишането й отсреща.