Дейвид Морел - Първа кръв

— Какво става? — обърна се Шингълтън към Тийзъл. — Чувам, че имате проблеми.

— Не ние, той — отвърна Тийзъл. — Ти и Голт го дръжте на стола.

Шингълтън се приближи. Голт се поколеба, но и той тръгна към него.

— Не знам какъв точно е проблемът — каза Шингълтън на Рамбо. — Но ще опитам с добро. Ще ти дам право на избор. Сам ли ще дойдеш или аз да те донеса?

— Най-добре изобщо да не ме пипаш — беше решил да запази самообладание. Трябваше да издържи само пет минути на непрестанното докосване на ножиците, после — край и всичко щеше да е наред.

Тръгна към стола, краката му шляпаха във водата и зад него чу Шингълтън да казва:

— Господи, откъде са всички тези белези по гърба ти?

— От войната.

Подведе се. Не трябваше да отговаря.

— А, да, войната. Как не се сетих! В коя армия беше?

Рамбо можеше да го убие само за тези думи.

Но Тийзъл пак щракна с ножиците в косата му и това го стресна. Върху сивия мокър вестник бяха разпиляни кичури мокра коса, някои от тях — нападали по голите крака на Рамбо. Той очакваше, че Тийзъл ще продължи да реже косата му. Стегна се, за да го понесе. Но Тийзъл приближи ножиците до дясното му око, започна да реже брадата му и Рамбо инстинктивно наведе глава наляво.

— Стой мирно! — каза Тийзъл. — Шингълтън, ти и Голт го дръжте да не мърда.

Шингълтън рязко дръпна главата му нагоре, но Рамбо с удар отблъсна ръката му. Тийзъл понечи да отреже още брада, закачи я с ножиците, но нарани бузата му.

— Господи! — отдръпна се той.

Бяха твърде близо. Бяха го натиснали и му се искаше да крещи.

— Спокойно, можем да продължим — каза Тийзъл. — Голт, върви донеси крема за бръснене и бръснача от бюрото.

Рамбо се сви.

— Няма да ме обръснете! Да не си ме приближил с тоя бръснач!

После Голт подаде бръснача на Тийзъл, Рамбо видя как дългото острие блясва на светлината, спомни си как вражеският офицер режеше гърдите му и това реши нещата. Той се отскубна, грабна бръснача, отблъсна ги и застана срещу тях. Бореше се с порива да се нахвърли върху тях. Не тук. Не в скапания им полицейски участък. Единственото му желание беше да не им дава бръснача. Голт беше прибелял, погледът му беше прикован в бръснача и той се мъчеше да извади пистолета си.

— Стой, Голт! — изрева Тийзъл. — Никакви оръжия!

Но Голт продължаваше да се опитва да извади пистолета и накрая, много несръчно, успя. Май наистина беше нов в тая работа — сякаш сам не можеше да повярва, че вдига оръжието с разтреперана ръка, натисна спусъка и в този момент Рамбо прокара бръснача през корема му.

Голт погледна глупаво надолу към чистия дълбок разрез в корема си, кръвта напои ризата му, стече се по панталона му и стомаха и червата му цъфнаха навън както напомпена вътрешна гума цъфва през процепа на скъсаната външна. Той се опита с пръст да ги натъпче отново, но те продължаваха да излизат, кръвта напои панталона му и потече през крачолите по пода, докато той издаваше смешни тънки писукания и се прекатури през стола, който също падна.

Рамбо вече бягаше с пълна сила нагоре но стълбите. Беше погледнал към Тийзъл и Шингълтън. Единият беше при килиите, другият — до стената и той прецени, че са твърде далеч един от друг, за да може да пореже и двамата, преди поне един от тях да е измъкнал пистолета и да е успял да стреля. Още докато завиваше на първата площадка, преполовил стълбището, чу зад себе си първия изстрел и куршумът се сплеска в бетонната плоча на площадката.

Горната половина на стълбището завиваше и вървеше в обратна посока на долната, така че те сега не го виждаха, той бягаше над тях към вратата, водеща към коридора. Под себе си дочу викове и след това бягащи стъпки по първата половина на стълбището. Вратата. Беше забравил за вратата. Тийзъл предупреди Голт изрично да я заключва. Докато бягаше нагоре и се молеше Голт в бързината да се върне с Шингълтън да е забравил да заключи, чу зад себе си: „Стой!“ и звукът, който издава зареждащ се пистолет. Бясно завъртя дръжката на вратата, дръпна я и, слава Тебе Господи, тя се отвори. Тъкмо завиваше зад ъгъла, когато два куршума удариха ослепително бялата стена зад него. Той бутна бояджийското скеле и то се сгромоляса пред вратата: дъски, кутии с боя, стоманени пръти, всичко в безпорядък, препречвайки изхода.

— Какво става тук? — чу той глас в коридора зад себе си, обърна се и видя един изненадан полицай, който зяпаше голия Рамбо и посягаше да измъкне оръжието си. Четири скока напред и Рамбо го цапардоса между очите с ръба на ръката си и същевременно хвана във въздуха пистолета, който оня изтърва при падането си. Отдолу се опитваха да преместят събореното скеле. Рамбо стреля два пъти, чу Тийзъл да вика, надявайки се, че изстрелите ще задържат Тийзъл достатъчно време, докато стигне до изхода.