Дейвид Морел - Първа кръв

По едно време излезе от гората, тръгна със залитане из равнината, но някой стреля по него. Той се просна на земята и припълзя до прикритието на дърветата. Още изстрели. Хора, бягащи през тревата.

— Нали ти казах да се обадиш бе, човек! — говореше му някой. — Ако не бях видял, че нямаш оръжие, до сега да съм те опушкал. Мамка му, ставай горе и си кажи името.

Американци. Той избухна в смях. Не можеше да спре. Държаха го в болница около месец, докато премине истерията му. Десантът в Северен Виетнам започна в началото на декември, а сега било началото на май, му казаха те. Не можеше да определи колко време е бил пленник, но от тогава до сега беше изминал разстоянието от мястото на десанта до тази американска база в Южен Виетнам — 390 мили. И това, което го накара да се разсмее, беше, че вероятно от няколко дни се е намирал на американска територия и вероятно някой от войниците, които той чуваше през нощта и от които се криеше, са били американци.

Отлагаше излизането от душа доколкото беше възможно. Знаеше, че няма да може да изтърпи, когато Тийзъл дойдеше при него, докоснеше го с ножиците и започнеше да реже косата му. Изпод плющящата върху него вода той видя как Голт изникна неочаквано в дъното на стълбището с ножици, канче с пяна за бръснене и един огромен бръснач. Мускулите на стомаха му се стегнаха. Той с ужас видя как Тийзъл посочи бюрото и стола в дъното на стълбището, каза нещо на Голт, което не можа да чуе поради шума от душа. Голт премести стола пред бюрото, извади няколко вестника от бюрото и ги разстла под стола. Вършеше всичко много бързо. Тийзъл се приближи до душа достатъчно, за да може да го чуе.

— Спри водата — каза той.

Тийзъл приближи още малко.

— Спри водата! — повтори той.

Рамбо продължи да търка ръцете и гърдите си. Сапунът беше голям и жълт и миришеше силно на дезинфектанти. Наведе се и започна да сапунисва краката си. За трети път го правеше. Тийзъл поклати глава и изчезна някъде вляво от душа, където вероятно имаше централен кран, защото след секунда водата спря. Краката и раменете на Рамбо се стегнаха, водата се стичаше от него, падаше в дълбокото метално корито под душа и след малко Тийзъл се показа отново, с кърпа в ръце.

— Няма смисъл да се мъчиш да отлагаш нещата — каза той. — Така само ще настинеш.

Рамбо нямаше избор. Излезе бавно изпод душа. Знаеше, че ако не излезеше сам, Тийзъл щеше да го хване с ръка, а той не искаше Тийзъл да го докосва. Няколко пъти се избърса. От студа и от кърпата кожата на ръцете му настръхна. Тестисите му изглеждаха беззащитни.

— По-полека, ще изтриеш кърпата — каза Тийзъл.

Продължи да се бърше. Тийзъл се пресегна, за да го избута към стола, но Рамбо го избегна и сам тръгна заднишком към стола, като държеше на разстояние пред себе си Тийзъл и Голт. По-нататък всичко се разви много бързо. Първо Тийзъл опря ножиците от едната страна на главата му, клъцна, но въпреки волята си, Рамбо рязко се дръпна.

— Стой мирно — каза Тийзъл, — ако се дръпнеш още веднъж, можеш да се набодеш на ножиците.

После Тийзъл отряза голям кичур коса и Рамбо усети студения и влажен въздух в мазето върху лявото си ухо.

— Ти си бил по-вълнясъл, отколкото предполагах — каза Тийзъл и пусна кичура коса върху разстлания на пода вестник. — Главата ти доста ще олекне след малко.

Вестникът попиваше водата и посивяваше.

После Тийзъл отряза още коса и Рамбо се дръпна отново. Тийзъл отстъпи на една крачка зад него и Рамбо се сви от напрежение, че не може да види какво става зад гърба му. Обърна глава, за да види, но Тийзъл го натисна напред. Рамбо се освободи от ръката му.

Тийзъл отново щракна с ножиците до главата му, Рамбо се дръпна отново, един кичур се закачи на оста на ножиците и силно го оскуба. Повече не можеше да се сдържа. Скочи от стола и се извъртя с лице към Тийзъл.

— Махай се!

— Сядай на стола!

— Няма да ти дам да режеш повече. Ако искаш да ме подстрижеш, извикай тук бръснар!

— Минава 6 часа. По това време бръснарниците са затворени. Няма да облечеш тази униформа, докато не ти подстрижа косата.

— Тогава ще си стоя така!

— Ти ще седнеш на стола! Голт, ти бягай горе и доведи Шингълтън. Достатъчно отстъпки направих. Сега ще му острижем косата толкова бързо, като с ножици за стригане на овце.

Голт с радост тръгна нагоре. Рамбо чу ехото от заключването на вратата в горната част на стълбището. Сега всичко се развиваше още по-бързо. Не искаше да нарани никого, но знаеше, че ще се наложи, усещаше, че гневът му излиза извън контрол. В същия момент един мъж се спусна надолу по стълбите, следван отблизо от Голт. Беше човекът, който седеше до радиостанцията в канцеларията в предната част на сградата. Шингълтън. Изправен, изглеждаше още по-огромен, главата му почти опираше лампите на тавана. Надочните дъги и челюстите му изпъкваха на силната светлина. Той погледна към Рамбо и Рамбо се почувства два пъти по-гол, отколкото беше.