Дейвид Морел - Първа кръв

— Ти бъди благодарен, че е само мокро — каза му той, — че измиваме мръсотията. В края на седмицата тук пренощуват няколко пияници, които повръщат по стените и навсякъде и в понеделник тук е кочина.

Той хвърли един поглед към килиите. С водата по пода те блестяха от чистота.

— Може и да си забравил вратата горе, Голт — каза Тийзъл, — но положително си свършил добра работа в килиите. Направи ми една услуга. Върви горе и донеси спално бельо и дрехи за това момче. Ей ти — обърна се той към момчето, — мисля, че средната килия ще е добре. Влез вътре и си събуй обувките, панталона и якето. Остани по чорапи, гащета и пуловер. Махни, ако имаш някои скъпоценности, верижки, часовник… Голт, какво гледаш?

— Нищо.

— Аз къде те пратих?

— Просто гледах. Отивам — и той забърза нагоре по стълбите.

— Няма ли пак да му напомниш да заключи вратата — каза момчето.

— Няма нужда.

Тийзъл изчака, докато чуе шума от отключването на вратата, след това от заключването, когато Голт излезе.

— Започвай с обувките — каза той на момчето. Момчето, обаче първо съблече якето. Друго не беше и очаквал.

— Пак започваш. Казах, първо обувките.

— Подът е мокър.

— И ти казах да влезеш вътре.

— Няма да вляза, докато не се наложи.

Той сгъна якето си, погледна намръщено водата на пода и го сложи на стълбите. До него постави обувките си, събу джинсите си, сгъна ги и ги сложи върху якето.

— Какъв е този голям белег над лявото ти коляно? — попита Тийзъл. — От какво е?

Момчето не отговори.

— Прилича на белег от куршум — каза Тийзъл. — Откъде го имаш?

— Чорапите ми се измокриха.

— Тогава ги събуй.

Тийзъл трябваше да се дръпне, за да не бъде ударен от чорапите.

— А сега си свали пуловера — каза той.

— Защо? Да не би още да търсиш личната ми карта.

— Да кажем, че искам да ти направя щателен оглед. Може да криеш нещо под мишниците си.

— Какво? Наркотици? Марихуана?

— Кой знае? Случва се.

— Не на мене, обаче. Отдавна съм се отказал от това. Мамка му, това е противозаконно.

— Много смешно. Събличай пуловера.

За първи път момчето изпълни каквото му казаха. Колкото можеше но бавно, разбира се. Мускулите на стомаха му бяха твърди и три прави белега пресичаха гърдите му.

— Тези пък откъде са? — зачуди се Тийзъл. — Белези от нож. Какво си правил ти?

Момчето примижа към светлината, но не отговори. Имаше окосмена част на гърдите с формата на голям триъгълник. Два от белезите го пресичаха.

— Вдигни си ръцете и се обърни — каза Тийзъл.

— Това необходимо ли е?

— Ако имаше по-бърз начин да те претърся, бъди сигурен, че щях да го знам. Обърни се.

По гърба на момчето имаше десетки малки белези с назъбени краища.

— Господи, какво става тук? — попита Тийзъл. — Това са следи от камшик. Кой те е бил с камшик?

Момчето отново не отговори.

— Докладът на щатската полиция за тебе ще е много интересен.

Той се поколеба — идваше оная част, която той никак не обичаше.

— Хайде, свали си гащетата.

Момчето го погледна и остана така.

— Не ме гледай като ученичка — каза той, макар че и на него не му беше приятно. — Всички трябва да минат през това и всички си остават девствени накрая. Просто си свали гащетата. Стига толкова. До коленете е достатъчно. Нямам намерение да гледам повече от онова, което се налага. Хвани се ей там. Искам да видя дали няма нещо скрито. Не с двете ръце, само с една. С върха на пръстите.

Като гледаше да не се приближава много, Тийзъл се наведе и огледа слабините на момчето от няколко места. Тестисите му бяха твърди и високо разположени. Сега идваше най-неприятното. Можеше да прехвърли тази работа на Голт, но не обичаше друг да му върши работата.

— Обърни се и се наведи напред.

Момчето го погледна крайно учудено.

— Тия педерастки номера ги предавай на някой друг. Аз няма повече да търпя това.

— Ще търпиш. Не се интересувам от задника ти, а от това, което може да си скрил там. Прави каквото ти казвам. Разтвори си бузите. Хайде, да не мислиш, че на мене ми харесва. Добре. Знаеш ли, когато работех в Луивил, ми се случи един задържан, който беше си напъхал в задника триинчов нож в кожена ножница. И досега не мога да проумея как е седял.

Горе Голт отваряше вратата.

— Добре, чист си — каза Тийзъл. — Можеш да си вдигнеш гащетата.

Тийзъл чу Голт да затваря и да заключва вратата горе, след това се появи самият Голт, като тътреше обувки по циментовото стълбище. Носеше в ръце избелял джинсов гащеризон, тънък дюшек, гумиран чаршаф и сиво одеяло. Погледна момчето, застанало пред него по гащета, и каза на Тийзъл: