Мери Пътни - Ангелът мошеник

Макси вдигна глава, за да направи някаква забележка, но вместо това смръщи чело. Ведрият израз беше изчезнал от лицето на Робин, на лунната светлина той изглеждаше сериозно загрижен.

— Случило ли се е нещо?

Той й хвърли кос поглед.

— Трябваше да се сетя, че ще го забележиш. Гайлс и аз преживяхме преди малко най-сериозното скарване през живота ни.

Тя спря и го погледна.

— Какъв ужас! Нищо чудно, че ми се виждаш малко бледен. Аз пък мислех, че се разбирате много добре.

— Обикновено е точно така, но се оказа, че твърде много неща са оставали недоизказани — въздъхна Робин. — Днес си признахме взаимно всички поводи за враждебност.

— Доколкото зная, сестрите се сприятеляват по-лесно от братята — каза тя сериозно. — Братята си съперничат, а това може да попречи на искрените чувства. Сигурно е особено трудно, когато по-големият наследява титлата и богатството.

— Имаш право, и аз съм го наблюдавал при други братя. Навярно е истинско щастие, че Гайлс и аз сме толкова различни. — Робин я привлече плътно към себе си, после продължиха да вървят. — Днес осъзнахме, че причината за разговора ни е смъртта на нашата майка. Баща ми ме смяташе виновен за тази смърт и това имаше последици за цялото семейство. Гайлс пое отрано отговорности, които не е бивало да се стоварват върху дете, а пък аз станах бунтар. Така двамата не бяхме никога в състояние да покажем открито колко много държим един на друг. Когато се върнах миналата есен от Франция, изобщо не бях сигурен дали Гайлс ще иска аз да живея в Уолвърхемптън. Не проумях колко е страдал, че съм заминал толкова надалеч и съм останал там толкова дълго време.

— Можахте ли да изгладите противоречията си?

Робин се усмихна.

— Да, слава богу. Сега сме си по-близки отпреди.

— Това много ме радва. Но изобщо не мога да разбера баща ти — побърза тя да добави. — Да стовари собствената си вина за смъртта на съпругата си върху едно беззащитно дете — та това е отвратително.

— Виновен? Баща ми? Но как така?

— Ами майка ти не е забременявала от само себе си, нали? — обясни Макси. — Да знаеш дали е имала и преди това проблеми при бременност?

— Гайлс спомена, че не се е радвала на особено добро здраве и че е имала няколко спонтанни аборта.

Макси кимна — не беше изненадана ни най-малко.

— Ако баща ти беше проявил повече сдържаност, можело е и да не се стигне дотам.

— За това никога не съм мислил — каза Робин след продължително мълчание.

— Една жена би се замислила.

Той се усмихна почти безпомощно.

— Колко жалко, че в Уолвърхемптън тогава нямаше състрадателна жена като теб, способна да проумее какво става.

Пътеката ги доведе до малък гръцки храм. Колоните и пропорциите му бяха толкова съвършени, че Макси допусна някой предишен херцог да го е купил в Гърция и да го е пренесъл на части с кораб до Англия.

Един до друг изкачиха стъпалата догоре. Между колоните беше просторно, покрай невисоките стени бяха издялани красиво извити каменни пейки. В дъното се издигаше правоъгълен олтар — предназначен вече за пикници, а не за жертвоприношение на овце и кози.

Робин наведе очи към Макси. На проблясващата лунна светлина лицето й беше същинска симфония от прекрасни изтънчени черти и засенчени контури. Не можа да устои по-дълго, вдигна брадичката й и я целуна.

Искаше да я целуне нежно и леко, но щом устните им се докоснаха, емоционалната му сдържаност тутакси се изпари. През изминалите дни го бяха споходили спомените за всичко лошо, което бе изживял. Сигурно нямаше да оживее, ако не беше жената в прегръдките му и той жадуваше за нея, както човек зажаднява насред пустинята за вода.

Техният бавен танц на страстта започна още когато той престъпи преди няколко часа прага на стаята й, продължи цялата вечер със замечтани погледи и многозначителни усмивки. Но онова, което изпитваше сега, надминаваше обикновена страст. Бе непреодолима потребност от нейната многообещаваща щастие нежност, от магическите тайни на тялото й.

Ръцете му се плъзнаха под шала и загалиха примамливите извивки на това тяло. Когато тя реагира с доволно мъркане, той загали с палец и показалец гърдите й. Под аленочервената коприна зърната им веднага се втвърдиха.

Но той жадуваше за повече, много повече. Обви с ръце кръста й, вдигна я върху каменния олтар. Макси си пое изненадана въздух. Пръстите й се впиха в ръбовете на олтара.

Сега позата й го улесняваше да достигне най-привлекателните части от нейната анатомия. Той покри пръстите й с дланите си. Пръстите трепнаха за миг, после се кротнаха.