Мери Пътни - Ангелът мошеник

Когато тя изстена тихо, а бедрата й се сключиха около него, всяко връщане назад стана невъзможно. С един-единствен див тласък той проникна в нея.

Някъде между наслада и болка тя си пое дълбоко и конвулсивно дъх. Той се накара да спре. Само възможността да е в нея, беше почти достатъчно, за да стигне до върховната наслада. Всяка фибра на тялото му потръпваше. Стори му се, че е стигнал в сигурно пристанище, но в кръвта му още бушуваха бури.

Тя излъчваше сякаш мускусния аромат на секса, интимен като тялото й. Той опря гърба й на дясната си ръка, плъзна лявата между краката й, докато стигна точката над мястото, където се бяха слели в едно. Започна внимателно да я покрива с целувки.

Тя изстена. Бедрата й започнаха да описват бавни кръгове, после внезапни, силни тръпки я разтърсиха цялата и тя зарови лице в рамото му. Няколко поредни конвулсии го докараха, без изобщо да помръдва, до върховен екстаз. Дива, страстна наслада го накара да потрепери, но най-хубавото в неговия оргазъм беше чувството на неназована задоволеност.

Задъхан, той притисна чело в нейното.

— О, господи, Макси. Толкова бих желал… толкова бих желал да мога да ти дам утехата, която ти ми даваш.

Утеха. Тя се зарадва, че той не може да види в тъмното израза на лицето й. Когато разбра колко силно е неговото желание, тя склони да му се отдаде, без да се замисля. За което бе възнаградена с главозамайващ екстаз. И все пак би желала да е не само извор на емоционална утеха и сексуална задоволеност.

Не, не беше честно. Робин й даваше всичко, което можеше. Не беше виновен, че не я обича.

С надеждата, че тялото й функционира и тя няма да припадне върху каменния олтар, Макси се откъсна от него.

— Мисля, че съсипах вратовръзката ти.

— Ако е вярно, ще запазя остатъка в томче стихове като неувяхващ спомен. — Той я целуна.

Когато устните му целунаха нейните, обзе я суеверен ужас. Беше си дала клетва да се люби с него поне още веднъж. Това бързо и безумно съвкупление беше ли изпълнило клетвата? Макси се опита да надникне в едно бъдеще с много вълнуващи срещи, но съзря само плътната мъгла на отчаянието.

Когато тя пак потрепера, Робин попита разтревожен:

— Студено ли ти е? Време е да се приведем в приличен вид, за да можем да се върнем в къщата. — Той я прихвана внимателно през кръста, помогна й да стъпи на пода. — Що-годе приличен вид ще е достатъчен. Ако изглеждаме безукорно, никой няма да ни повярва.

— Безукорната чистота е невъзможна. — Макси заоправя аленочервените си поли. За щастие шалът беше запазил коприната от грапавия камък. — Надявам се, че усъмнилите се в нещо ще заключат в наша полза, че само сме се целували.

— Разбира се, че нищо друго не се и случи — заяви той с най-убедителния си глас на изпечен нехранимайко. — Така де, ти си невинно момиче, а пък аз джентълмен.

— Естествено. — Фризурата на Макси беше съсипана. Тя събра фуркетите и ги забоде здраво с надеждата, че резултатът не е прекалено авантюристичен. После посегна към шала.

Робин я прегърна през рамо и те се запътиха бавно към къщата.

— Една от причините да те заведа в Ръкстън — каза той колебливо, — е, че много исках да разбера дали ще ти хареса. Аз винаги много съм обичал тази къща, въпреки че съм живял там не повече от дванайсетина пъти. Мислиш ли, че би се чувствала добре там?

Макси си спомни топлия камък на фасадата, зелената хълмиста местност и приятната, уютна атмосфера в къщата. Ръкстън искаше да стане най-сетне нечий дом, а тя беше жена, която цял живот си бе пожелавала да има постоянен дом.

— Да — отговори тя едва чуто. — Да, ако… ако успеем да изясним отношенията си, бих се чувствала там много добре.

Едно голямо, много голямо „ако“.

В каретата, на път за вкъщи, Дездемона и Гайлс размениха думи, които всеки можеше да чуе, но неговите силни ръце обхващаха яко пръстите й, а тя се чувстваше някак дори абсурдно щастлива. Никога не се бе чувствала толкова щастлива.

Когато стигнаха пред нейния дом, Гайлс я придружи по малката стълба до външната врата, а там хвана двете й ръце и я погледна настойчиво в очите. За миг дланите му засилиха натиска си. Тя се запита дали сега ще я целуне — насред Маунт стрийт.

Но в този миг момичето отвори вратата. Той отпусна ръце и каза сдържано:

— Лека нощ, Дездемона. Вечерта беше наистина прекрасна.

Да, и беше прекалено рано да я завършват.

— Всъщност още не е късно — каза тя. — Не искаш ли да влезеш за малко? Мисля, че ще мога да ти предложа едно бренди.