Мери Пътни - Ангелът мошеник

Робин протегна безмълвно ръка, Гайлс я хвана и силно я стисна. Повече, отколкото при завръщането си в Уолвърхемптън, Робин имаше чувството, че най-сетне си е у дома.

— Трябваше още преди години да проведем този разговор — каза Робин, след като пусна ръката на брат си. — Но защо тъкмо днес, посред тази вечеря?

Гайлс се засмя смутено.

— Предполагам, че като съм видял колко възхитена е Дездемона от теб, всичките ми братски предразсъдъци са се съживили. Нямам абсолютно нищо против да замайваш главите на всички жени, но що се отнася до нея, наистина съм против.

— Повярвай ми, няма от какво да се боиш. Целият ни разговор се въртеше изключително и само около твоята личност. Тази жена вярва, изглежда, че можеш да вървиш по вода. Не направих нищо, за да я разубедя. Предполагам, че храниш надежди в тази насока, нали?

— Така е — усмихна се Гайлс. — А сега ще отида при нея, защото се чувствам много по-добре, когато тя е близо до мен.

Това Робин можеше да го разбере. Разговорът с брат му беше необходим и завърши добре, но той имаше чувството, че са го изстискали в емоционална центрофуга. А това означаваше, че има нужда от Макси — повече, отколкото от всичко друго на този свят.

Робин свари Макси да разговаря с лорд Майкъл Кениън, кестеняв мъж с яката фигура на изпитан воин. Тя тъкмо му се усмихваше.

— Лорд Майкъл ми разказваше, че сте се срещали в Испания. Ако съм го разбрала правилно, бил си предрешен тогава като ирландски свещеник.

Робин вдигна очи към небето.

— Признавам. По време на боевете в Испания там работеше цяла група свещеници-шпиони от Айриш Колидж от университета в Саламанка. Случваше ми се да се предрешвам като един от тях. — Той направи гримаса. — Тогава ме простреляха. Лорд Майкъл навярно не е споменал, че ме откри как обливам в кръв крадените си документи и прояви мъдростта да ме завлече в генералния щаб на Уелингтън.

Значи оттогава му е останал ужасният белег от прободна рана. Без да се замисля, че може да шокира някои от гостите, Макси се надигна на пръсти и целуна бързо лорд Майкъл по бузата.

— Благодаря ви. Сигурно е имало нужда от цял полк ангели-хранители, за да бъде запазен животът на Робин.

Лорд Майкъл наведе поглед към нея — слисан, но и зарадван. Очите му бяха с някакъв невероятен зелен цвят.

— Бях чувал, че американките са очарователно непринудени, но още не бях имал щастието да стана обект на илюстрираща демонстрация. Има ли в Бостън повечко жени като вас?

— Макси е неподражаема — заяви убедено Робин.

— Боях се, че е така — заяви лорд Майкъл, каза още няколко думи и насочи вниманието си към другите гости.

Макси го проследи с поглед.

— Съществува ли и лейди Кениън, която е била възпрепятствана да дойде тук?

— Той не е женен. Проявяваш ли интерес към възможността да станеш негова съпруга? — осведоми се сухо Робин.

Тя го погледна укоризнено.

— Що за глупава забележка, дори от твоя страна. Просто проявих любопитство. Въпреки че прекрасно флиртува, прави впечатление на абсолютно недостъпен.

— Интересно. Според Марго прекарвал целия сезон при Люсиен и Кит с надеждата да открие някоя лейди по свой вкус. Кой знае, може да се е случило. Но аз дойдох да те попитам дали не искаш да подишаш чист въздух. На лунна светлина градините на Кандовър са наистина великолепна гледка.

Колкото и да й беше приятно обществото на другите гости, Макси се зарадва на възможността да останат насаме с Робин, несмутени от никого. Двамата се запътиха към вратата на терасата.

Преди да излязат, Робин се озърна.

— Вън може да е малко студено. Доколкото познавам Маги, сигурно е приготвила някой и друг топъл шал.

Те наистина откриха, сложени на масичка вляво от вратата, няколко грижливо сгънати шала. Докато Робин посягаше да вземе един, Макси възкликна възхитена:

— Марго наистина мисли за всичко.

Той обви нежно раменете й с шала. Двамата излязоха на терасата и се спуснаха по няколкото стъпала в градината. Няколко лампи сочеха пътя на гостите, но светлината им не беше ярка, за да не нарушават магията на лунната нощ. Огромният шал стигаше до коленете на Макси и я пазеше от хладината на нощта.

Още по-топла беше ръката, с която Робин я прегърна през рамо, когато от къщата вече не можеха да ги виждат. Продължиха пътя си, прегърнати много по-плътно, отколкото беше прилично. Но това изобщо не смущаваше Макси, тъкмо обратното. Вече бяха толкова близки, че им беше трудно да се съобразяват с обществените норми.