Мери Пътни - Ангелът мошеник

Лека полека и в Робин взе да се надига гняв.

— Аз нямах семейни задължения — заяви той рязко. — Та за мен едва се намираше място на масата. Не бях любимият син. Дали бях там или ме нямаше, Уолвърхемптън изобщо нямаше ни най-малко да се промени. Винаги съм се съобразявал с факта, че моето изчезване от Англия ще е най-добрата услуга, която мога да окажа на благородното име Андървил.

— Не ставай дете — изсъска Гайлс. — Аз бях наследникът, затова татко прекарваше с мен повече време, но той беше справедлив и към теб. Проявяваше даже истинско великодушие, като се има предвид, че поведението ти би поставило на жестоко изпитание дори търпението на светец.

— О, да, нашият великодушен, винаги справедлив баща — отвърна с горчивина Робин. — Нали теб никога те нямаше, когато татко ме докопваше и се взираше в лицето ми, сякаш не може да повярва в нещастието, че съм негов син. Наистина само веднъж го изрече — че аз съм виновен за нейната смърт, и Бог му е свидетел, че би искал тя да оживее, а не аз, но това се четеше всеки миг в очите му. Винаги!

Ето го най-сетне и сякаш беше възможно да се докосне с ръце: болезненият спомен за жената, чиято смърт беше разрушила семейството.

— Татко ти е казал това? — попита недоверчиво Гайлс.

— Да. — Робин изгледа гневно брат си, не можеше да му прости, че го е предизвикал да изрече нещо, за което не се решаваше и да помисли. — Ти никога не си го казвал на висок глас, но винаги съм знаел, че и ти го възприемаш по същия начин.

За времето, изпълнено с три удара на сърцето, се възцари мълчание. После Гайлс попита:

— Но как можа да ти мине такава мисъл през ума?

— Наистина ли се налага да ти го кажа? Тя беше твоя майка, негова съпруга. Бил си на пет годинки и си я обожавал, впрочем чувство, което е почивало на взаимност. Тя е идвала всеки ден в детската стая да ти чете приказки или да пее песнички с теб. Доколкото зная, научила те е даже да четеш.

С лице бяло като платно Гайлс попита:

— Откъде знаеш всичко това?

— Научих го от прислугата. Понеже никога не бях имал майка, исках, разбира се, да зная какво съм загубил. Били са първите ми опити в събирането на информация. Слугите я почитаха като светица, защото се е държала с тях по начин, който не са могли да очакват от една господарка. — Робин затвори очи и се опита да се пребори отново с отчаянието, което беше отровило цялото му детство. — Боже милостиви, как само ти завиждах, въпреки че са били само пет години. На твое място щях да се погрижа детето, убило майка ми, да стане жертва на нещастен случай.

— По дяволите, Робин, никога не съм изпитвал подобни чувства — извика Гайлс. — Но аз наистина скърбях за нея. Нейната загуба беше най-ужасното нещо в целия ми живот. Но никога не съм те упреквал, че си жив, а тя не е.

— Татко го правеше. И се грижеше аз никога да не го забравя.

Гайлс се обърна отново към градината. Широките му рамене бяха сякаш вцепенени и напрегнати.

— Ако една жена умре при раждане, повечето близки го приемат като божия воля. Малцина хвърлят, като баща ни, вината върху детето. Други реагират по-скоро като мен. Те… те обичат особено силно детето, защото то е всичко, което им е останало от покойната.

Гласът на Робин стана по-мек.

— Това само засили чувството ми за вина. Аз бях виновен за смъртта на твоята майка, а ти проявяваше винаги толкова търпение с мен.

Гайлс направи нетърпелив жест.

— Престани да говориш така, сякаш си извършил убийство. Мама много обичаше децата. Зная, че е имала между теб и мен поне два спонтанни аборта, може да са били и повече. Толкова се радваше, когато бременността й напредна дотолкова, че вече едва ли трябваше да се бои от подобно нещо. Каза ми, че ще си имам братче или сестриче и че трябвало много да се грижа за теб. — Гласът му сякаш затрепери. — Питах се дали е предчувствала, че няма да оживее. Здравето й винаги е било доста крехко и тя сигурно е знаела, че честите бременности са рисковани. Твоите информатори не ти ли го казаха?

— Никога не съм разпитвал слугите за причините за смъртта й. Това… това не исках да го зная.

Гайлс простена и прокара ръка по лицето си.

— Ти се роди много седмици по-рано и лекарят не ти даваше никакви шансове да оживееш. След нейната смърт татко се затвори в себе си и не искаше с никого да говори. Когато чух едно слугинче да казва, че ако останеш без дойка, ти ще умреш, препуснах с понито си до селото. Жената на мелничаря тъкмо беше загубила детенце на няколко дена и аз буквално я замъкнах в Уолвърхемптън. Настоях да преместят леглото ти в моята стая, за да мога нощем да се уверявам, че още дишаш.