Мери Пътни - Дивачката

— Благодаря ти, Мериъл.

Щом отдръпна чистите си ръце, тя невъзмутимо се отдалечи. Прилича на котка, каза си младият мъж, никога не поглежда назад.

Мериъл се спря първо при купчината с чували, които таралежът бе направил свой дом. Снежната топка се събуди и се претърколи по гръб, за да го почеше по нежното коремче. Доминик развеселено наблюдаваше сцената. Досега не знаеше, че таралежите могат да се усмихват. Е, самият той едва ли щеше да се сдържи да не избухне в смях, ако тези силни и добре оформени ръце го чешат по корема.

Мисълта бе доста смущаваща. Объркването му се засили, когато един непокорен кичур от лъскавата й светлоруса коса падна върху телцето на животинчето. Дали Кайл ще се забавлява, докато я наблюдава как си играе с домашния си любимец? Вероятно не. Брат му бе твърде неспокойна и нетърпелива натура, за да обръща внимание на подобни незначителни удоволствия.

Мериъл погали за последен път таралежа, после грациозно се изправи. Подмина Доминик, който бе застанал на прага, и се отправи към къщата.

Той я настигна.

— Имаш природна дарба да общуваш с животните. Също като свети Франциск от Асизи. Не вярвам някой да ти е разказвал за него. Бил е католически свещеник. Винаги съм го смятал за доста интересна личност. Разправят, че с него дивите животни за миг ставали покорни и хрисими също като Роксана. Наричал ги свои братя и сестри.

Внезапно си припомни една картина, изобразяваща светеца насред поляна. На раменете му бяха кацнали птици, а около него се бяха насъбрали лисица, сърна и други диви животни. Лицето му имаше същия отнесен и неземен израз като това на Мериъл. Може би светците и лудите си приличаха?

Продължи да бъбри на спътничката си всичко, което знаеше за свети Франциск. Макар че тя нито веднъж не извърна глава към него, той усещаше, че го слуша внимателно. Дали обаче не следеше само мелодията на гласа.

Стигнаха до конюшните и Доминик се сети, че трябва да поразходи коня на Кайл.

— Искаш ли да те запозная с Пегас, Мериъл?

Докосна лакътя й. Тя се сепна и сякаш понечи да побегне. Доминик предположи, че сигурно се страхува от конете, затова заговори успокоително:

— Той е великолепен екземпляр. Наречен е на крилатия кон от гръцките легенди.

Мериъл неохотно тръгна към тънещата в полумрак конюшня. Без да отделя поглед от нея, Доминик попита:

— Яздиш ли? — Огледа остарелите коне. — Не, предполагам, че не яздиш. Тук има само кранти. Внимавай къде стъпваш! Подът на конюшнята крие доста опасности за босите крака.

Пегас подаде глава от клетката си и изцвили. Мериъл спря на безопасно разстояние. Доминик погали лъскавата муцуна. После се извърна към спътничката си.

— Той няма да те нарани.

Полумракът не му позволяваше да различи изражението й, но от напрежението й ставаше ясно, че едва се удържа да не побегне.

— Ти обичаш животните и те те обичат — меко отбеляза Доминик. — Пегас е добро момче и сигурно ще му е приятно да се запознаете.

Мериъл пристъпи колебливо. Лицето й изразяваше по-скоро неохота отколкото страх. Доминик се отдръпна, за да й направи път.

Пегас изпръхтя и любопитно проточи шия към момичето, което се напрегна, но после бавно вдигна лявата си ръка и докосна бялото петно в средата на челото. До масивното тяло на жребеца тя изглеждаше много мъничка и безкрайно крехка.

Конят радостно я побутна по рамото. Макар че силата на движението му едва не я събори, тя се отпусна. Повдигна и другата си ръка и погали лъскавата шия.

Доминик въздъхна облекчено. Пегас изглеждаше щастлив от докосването й също като Снежната топка и Роксана.

— Искаш ли да пояздиш? — Тъй като ръката й застина, той побърза да добави: — С мен. Обещавам ти, че ще бъдеш в безопасност.

За един дълъг миг тя остана неподвижна, после затвори очи и склони глава до шията на коня. Черната грива се смеси със сребристозлатистите коси.

— Добре, аз ще го изведа от клетката — рече Доминик, приемайки жеста й като знак за съгласие.

Мериъл се отдръпна. Той изведе коня и го оседла. Пегас почти затанцува от нетърпеливо очакване.

— Не се плаши, когато го възседна. Ще бъде много игрив, защото твърде дълго е стоял затворен.

Игрив едва ли бе най-точното определение. Щом Доминик се метна на седлото, Пегас буйно се изправи на задните си крака. Младият мъж едва успя да се задържи на гърба на животното. За малко да полети във въздуха и да се просне безславно на двора. Може би гледката щеше да развесели Мериъл, но той беше твърде горд, за да се изложи така пред едно хубаво момиче.