Мери Пътни - Дивачката

— Разкажи ми за брат си, querido. Той все пак е плът от твоята плът и кръв от твоята кръв. Двамата сте дошли на този свят от една и съща утроба.

— Навярно сме се сбили за пръв път още там — сухо отвърна Кайл.

— Винаги ли сте били врагове?

Кайл проследи с поглед как една чайка се стрелна към морската повърхност в преследване на плячката си. След дълго мълчание тихо заговори:

— Не. Понякога сме били и приятели. Добри приятели.

Припомни си нощите, когато двамата с Доминик бяха споделяли едно легло, сгушени един до друг. Говореха с часове и се смееха. Доминик имаше много заразителен смях. Стомахът му се сви на топка при тези спомени.

— Какво се обърка в отношенията ви? — Въпросът й бе нежен като морския бриз.

Това, че никога не бе споменавал на Констанца за брат си, не бе просто случайно. Дори с нея му бе твърде болезнено да говори за него. Но времето на тайните бе отминало.

— Като деца винаги бяхме заедно. Тичахме на воля из Дорнлей, имахме един и същ учител. Понякога се карахме, но никога за нищо важно. Бедите започнаха, след като ни изпратиха в различни училища.

— Сигурно е било трудно и за двама ви.

Ръцете му се вкопчиха в перилото. Кокалчетата на пръстите му побеляха. През първите дни на пребиваването си в Итън плачеше по цели нощи. Това продължи, докато едно по-голямо момче не го разкри и му се подигра пред всички. Доминик не бе имал подобни проблеми в Ръгби. Когато си дойде за ваканцията, не спря да говори с въодушевление за новия си живот. Засегнат, че изглежда вече не е толкова важен за брат си, Кайл се отдръпна, затваряйки се в отчуждено мълчание. Тогава близостта им понесе първия фатален удар.

— С течение на годините се отдалечавахме все повече и повече. Вече нямахме почти нищо общо. Той си имаше свои приятели, свои интереси.

— Брат ти ревнувал ли е, че ти си наследникът?

Ревността бе твърде просто обяснение. Управителят на баща им ги бе научил и двамата на всичко, което е нужно за един джентълмен, за да управлява огромното имение. Кайл понасяше някак тези уроци, защото знаеше, че са му необходими. Доминик обаче изпитваше истинско удоволствие и непрекъснато затрупваше управителя с купища въпроси. Накрая научи всичко за посевите и отглеждането на добитъка. В същото време кипеше от яд, защото Дорнлей принадлежеше на Кайл, който изобщо не обичаше земята.

— Понякога съм си мислил, че той трябваше да е първородният син. Аз бих се наслаждавал на свободата, на която се радва по-малкия. — Досега никога не го бе признавал пред никого.

— Разбирам.

Кайл познаваше Констанца и бе уверен, че тя наистина разбира много повече отколкото самият той. Имаше и други проблеми между него и брат му. Напрежението помежду им се бе сгъстявало до окончателното скъсване малко преди да навършат осемнадесет. След това двамата се виждаха много рядко и никога не разговаряха откровено, нито пък си споделяха.

Отчуждението им бе настъпило, преди да срещне Констанца. Странно как никога досега не бе осъзнавал значението на този факт. Доминик бе оставил болезнена празнота в живота му. Какво би станало с него, ако Констанца не се бе появила, за да я запълни?

Морето е необикновено място, помисли си младият мъж. На човек му хрумват какви ли не идеи!

Доминик и Мериъл работиха сред шахматните фигури, докато слънцето се издигна високо в небето. После тя събра инструментите си в една платнена чанта с дръжки и си тръгна, без изобщо да го удостои с поглед. Роксана послушно я последва.

Доминик изостави чувалите със събраните отрязани клони, грабна захвърленото си сако и забърза след момичето. Когато я настигна, бе сигурен, че тя усеща присъствието му, въпреки че не извърна глава. Имаше красив и нежен профил. Лицето й бе спокойно и замислено. Може би с малко отнесено изражение, но в никакъв случай не лице на умопобъркана.

Взе чантата от ръката й. Тя му позволи, макар че се поколеба за миг. Очевидно нито очакваше, нито желаеше помощ.

— Ако запееш, аз ще подсвирквам в такт с мелодията — рече Доминик. — Много ме бива.

Никакъв отговор. Без да се обезсърчава от пренебрежението й, той заподсвирква една стара балада. Избра тъкмо нея, защото тъжната й тоналност напомняше на песента на Мериъл. Тя му хвърли бърз поглед и се извърна, преди Доминик да успее да го улови. Все пак и това бе нещо. Конгрив 8 8 Уилям Конгрив (1670–1729). Английски драматург и поет. Пиесите му, които осмиват светския живот, се характеризират с елегантен хумор и изящество на стила. — Б.пр. бе прав — музиката притежаваше способността да успокоява дивите зверове.