Мери Пътни - Дивачката

— Там има бял таралеж.

— Любимецът на младата господарка. Казва се Снежна топка. Много рядък вид. Когато господарката го намери, той бе ранен и тя го отгледа в клетка. Сега е свободен. — Очите на Кемал игриво блеснаха. — Но тук животът му е прекалено хубав, за да иска да избяга.

В съзнанието на Доминик изплува ново видение — Мериъл неуморно събира червеи и ларви, за да храни малкия таралеж. Това видение му хареса. Но как да се добере до чувалите, без да обезпокои Снежната топка?

След кратък размисъл хвана горния чувал за четирите края и внимателно го сложи на земята. Взе няколко чувала от купчината, после постави пак чувала с таралежа отгоре.

Движението обаче събуди животинчето. То примигна с розовите си очи и за миг се наежи. След това се сви на кълбо и отново заспа.

Доминик се усмихна, преметна чувалите през рамо и се запъти да търси декоративните храсти. Откри ги в далечния край на градинския комплекс. Според картата му той приличаше на концентрични кръгове, наподобяващи развълнувана морска шир. Градината с декоративните храсти бе едно от тези места.

Докато вървеше натам, Доминик си мислеше за гривната, която Мериъл бе нарисувала около китката си. Коя китка беше? Опита се да си припомни как бе протегнала ръка. Бе сигурен, че е дясната. Значи е левачка, щом бе нарисувала гривната върху дясната си ръка.

Съпостави всичко, което бе узнал за бъдещата невеста на Кайл, и осъзна, че се налага становището, че момичето е лудо. Но все пак бе нужна известна интелигентност, за да бъдеш добър градинар, да опитомяваш животните и да рисуваш сложи татуировки. Умът й може би просто функционираше по необикновен начин.

Какво всъщност означаваше да си луд? Хората непрекъснато си служеха с това определение, но Доминик в действителност нямаше никаква представа за лудостта. Пяната покрай устата, неконтролируемият гняв и безумният поглед със сигурност бяха отличителни белези на лудостта. Обаче при Мериъл не се забелязваше нито един от тях. Тя живееше в свой собствен свят, недостъпен за останалите хора. Навярно лудостта й бе в съвсем лека форма и можеше да се излекува?

Трябваше да узнае повече. По-късно ще поговори с компаньонките й. Ще потърси и някоя книга в библиотеката, която може би ще му даде отговор на някои въпроси.

Доминик се изкачи на един нисък хълм и погледна надолу към ширналата се земя. Отляво блестеше реката, която граничеше с Уорфийлд и Касъл Хил. Там се мержелееха руини, останали може би още от времето на норманите. По-надалеч се простираха зелени поляни и тучни пасища, очертани по края с по-тъмни живи плетове. Висока стена отделяше парка от полето. Някакъв градинар търпеливо разстилаше торф.

Погледът му се отмести малко по-надолу и изведнъж затаи дъх. Склонът приличаше на шахматна дъска. Отделните квадрати бяха очертани от по-светла и по-тъмна трева. Различни видове храсти изобразяваха фигурите. Единият бе наситено зелен, а другият — доста по-светъл и златист. Тис и разноцветен чемшир, предположи Доминик.

От дъската бяха махнати шест фигури и подредени до нея. Изглежда черните печелеха.

Изведнъж се мярна някаква синя дреха. Едва ли някой от старите градинари би облякъл подобно нещо, реши Доминик и се спусна надолу по хълма. С крайчеца на окото си зърна някакъв ездач да прескача през живия плет.

Извърна се, за да го разгледа по-добре, и се закова на място. Ездачът също беше оформен от тъмнозелен тис. Всъщност имаше цяла ловна дружинка и няколко хрътки, спуснали се по следите на бягаща лисица с дълга пухкава опашка.

Омагьосан от гледката, Доминик отиде да разгледа най-близкия тис, оформен като хрътка. Животното сякаш летеше над тревата. Никога не бе виждал нещо подобно. Обикновено тисовите храсти се подрязваха в правилни геометрични фигури — спирали, кубове или пирамиди.

Сред гъстите зелени листа откри и някаква груба форма от ракита, представляваща бягащо куче. Изображението бе постигнато с изключително прецизно оформяне. Сигурно са били нужни години — навярно десетина, — за да се достигне подобно съвършенство.

Нещо обаче му подсказа, че „хрътката“ е била оформена наскоро. Да, ето ги прясно отрязаните клони — те все още лежаха насред тревата. Доминик ги събра, пъхна ги в чувала и тръгна да търси лейди Мериъл. По пътя събра отрязаните клони и от съседния храст, превърнал се в зелена лисица.

Лисицата се бе насочила право към храстите, представляващи фигурите, „махнати“ по време на въображаемата партия шах.