Мери Пътни - Дивачката

Доминик предположи, че това е нейният начин да каже „не“.

Ръцете й трепереха толкова силно, че ножицата се вряза твърде надълбоко, обезобразявайки гладката тъмна повърхност на офицера. „Той е виновен!“. Само за някакви си два дни се бе превърнал от същество без никакво значение — не по-важно от малко врабче — в човек, реален колкото Кемал.

Мериъл спря и се опита да успокои дишането си, преди да се заеме отново с подрязването на офицера. Ренборн скоро щеше да си замине. Принадлежеше твърде много на света, за да се задържи в такова уединено място. Но дотогава щеше да смущава нейния покой, защото бе невъзможно да пренебрегва присъствието му.

Поне подкастряше храстите, без да ги поврежда. Погледна през „шахматната дъска“. Беше вдигнал ръце и оформяше главата на царицата. Бялата риза подчертаваше широките му рамене. Бе мускулест и гъвкав. С тънка талия. Оформяше се триъгълник, който бе доста приятен за окото. Продължи да го наблюдава, очарована от движенията му. Доминик свърши работата си и понечи да се извърне към нея.

Мериъл бързо сведе глава и се зае с офицера. Усети как по лицето й избива гъста руменина. Харесваше й да го наблюдава, макар да не разбираше защо. Всеки ден в Уорфийлд виждаше пчели, язовци, птици, пеперуди и всякакви други създания. Те бяха красиви по своему. Младият мъж бе просто още един красив звяр, не по-различен от останалите и не по-значим от тях.

Повтори си го няколко пъти… ала не можа да се убеди докрай.

За щастие времето бе прекрасно. Кайл бе благодарен на Бог за тази милост, защото Констанца бе прекалено слаба и отпаднала, за да може да понесе развълнуваното море. Духаше съвсем лек ветрец, достатъчен, за да издуе платната на кораба, който ги отвеждаше на юг към Испания.

Кайл я настани на задната палуба, където можеха на спокойствие да се любуват на морската шир и прелитащите чайки. Кожата й бе загоряла от слънчевите лъчи, създавайки илюзията за здраве. Богатите и топли тонове винаги са били неизменна част от необикновеното й очарование.

— Дори светлината е различна тук — промърмори тя. — В Англия е студена и синя. Тук е по-топла. Наситена с червено и жълто.

Странно. Кайл винаги бе копнял да пътува, а сега бе толкова разсеян. Цялото му внимание бе съсредоточено върху Констанца.

— Онова момиче в Шропшир, което ще бъде твоя съпруга — лениво продължи тя, — как изглежда?

Почти не бе мислил за Шропшир, нито пък за това, което в момента ставаше там. Опита се да си припомни как изглеждаше лейди Мериъл.

— Дребна особа. Безцветна. — Устните му се извиха в насмешлива усмивка. — И много, много богата.

Очите на Констанца се разшириха.

— Говориш така, сякаш не ти е харесала.

— Аз почти не я познавам. Мъжете от моята класа не се влюбват в жените, за които трябва да се оженят. Животът ми принадлежи на Рексъм. — Опита се да прикрие горчивината в гласа си, но без особен успех.

— Глупости. Никой не може да те застави да се обвържеш против волята си. Със сигурност би трябвало да изпитваш поне малко привързаност към момичето, за което смяташ да се ожениш. — Констанца се намръщи. — Макар че ми е трудно да повярвам, че при следващата ви среща тя няма да забележи, че нейният поклонник не е същият човек. Никои близнаци не си приличат чак толкова, че една бъдеща съпруга да не може да открие разликата. Да не би да се надяваш, че тя ще се разгневи и ще откаже да се омъжи за теб?

— Няма да забележи. — Извърна поглед. Не биваше да казва повече. Но навикът да бъде честен бе по-силен от разума. — Момичето не е съвсем наред с главата.

Констанца смаяно ахна.

— Кайл, нима смяташ да се ожениш за някакво глуповато създание или за луда? Ти не би направил нещо толкова абсурдно!

— Лейди Мериъл не е нито глупава, нито луда. Тя просто… пребивава в свой собствен свят. Чичо й се надява, че женитбата ще я върне към нормалния живот.

Констанца издаде няколко трудно определими звука на испански, които изразяваха явното й отвращение.

— Може би в случая ти си лудият, querido. Да изпратиш своя брат, когото презираш, да ухажва бъдещата ти съпруга, която пък не е с всичкия си! Madre de Dios 7 7 Света дево — исп. — Б.пр. ! Нима не те интересува какво ще стане с остатъка от живота ти?

Кайл отиде до перилото, облегна се на полираното дърво и се загледа в морето. Когато баща му за пръв път повдигна въпроса за брак с лейди Мериъл, идеята му се стори приемлива. Тогава бе уверен, че винаги ще има Констанца. После тя се разболя и повече нищо нямаше значение за него.