Мери Пътни - Дивачката

Мериъл пое по непознат за него път. Заслонена от високите дървета, пътеката се виеше покрай бълбукащ поток. Доминик спря да свири и се заслуша в ромона на водата. През горещите летни дни тази долчинка би била чудесно убежище.

— Красиво място — отбеляза той. — Прекалено съвършено, за да е напълно естествено. Предполагам, че природните дадености са били внимателно подобрени, нали? Ти си господарка на най-забележителните градини, които някога съм виждал, Мериъл. Това имение би трябвало да се нарича Елисейските полета. Там са отивали щастливите праведници след смъртта си. Някой чел ли ти е гръцки митове и легенди, когато си била дете? Гърците са били доста войнствено племе, но са ни оставили прекрасни предания.

В съзнанието му проблесна мимолетен спомен: двамата с Кайл разиграваха троянската война. Бяха на седем или осем години. Брат му бе благородния Аякс. Той бе предпочел да се превъплъти в хитрия Одисей.

Отърси се от спомена и продължи:

— Искаш ли след вечеря да ти почета, Мериъл? Би ми доставило истинско удоволствие.

Идеята да я запознае с някои образци на класическата литература му се стори много примамлива. Може би плавното четене ще оживи връзките в мозъка й и ще й помогне да се върне обратно в света на хората.

Погледна към невъзмутимия съвършен профил. А може би нямаше никаква надежда. Това бе толкова дяволски несправедливо!

Нямаше настроение да продължава с монолога си, затова млъкна. Стигнаха до бараките. Мериъл се насочи право към парника. Вътре Кемал се суетеше около ананасите. Във всички богати имения ги отглеждаха, за да впечатляват знатните гости. В Дорнлей половината от парника бе заета с тях.

Когато влязоха, Кемал ги изгледа напрегнато и веждите му леко се повдигнаха при вида на Доминик. Вероятно бе предположил, че един разглезен аристократ едва ли дълго ще се занимава с подрязване на храсти. После наведе почтително глава и тихо рече:

— Би трябвало да хапнете нещо, преди отново да излезете, милейди.

Мериъл го погледна очаквателно и индиецът тръгна по пътеката между ананасите. Избра един, измъкна блестящ кинжал от ножницата, скрита в пояса му и отряза плода от островърхото стъбло. След като обели бодливата кафява кора, той го постави върху чистата дъска. Няколко точни замаха с кинжала и ананасът бе разрязан на тънки резени. Докато наблюдаваше как ловко борави със смъртоносното острие, Доминик си отбеляза наум никога да не предизвиква Кемал.

С лек поклон индиецът кимна към нарязаните парчета, по чиито краища блестяха ситни капчици сладък сок.

— Милейди. Милорд.

Мериъл си взе едно парче и заби малките си бели зъби в златистата му повърхност. Доминик също си взе, но се спря, преди да го поднесе към устата си.

— Ще се присъединиш ли към нас, Кемал? — Индиецът се поколеба. Доминик добави: — В Библията се казва, че на тези, които обработват земята, не бива да им се забранява да опитват от плодовете на своя труд. Това със сигурност е валидно и за майстора градинар, отгледал такива великолепни ананаси.

— Много сте любезен, милорд. — Кемал си взе парченце. Макар че думите му бяха безкрайно почтителни, в тона му се усети иронична нотка. Индиецът явно не беше мъж, чиито мисли могат да бъдат лесно разгадани.

Доминик отхапа от ананаса. Никога не бе ял по-вкусен плод — сочен, сладък и леко тръпчив. Ако беше малко момче, сигурно щеше да изпъшка от удоволствие. Едва сдържа доволната си въздишка.

— Великолепен е, Кемал.

Никой не каза нищо повече и тримата доядоха плода в мълчание. Лондонските приятели на Доминик сигурно щяха да изпопадат от смях, ако го видеха как си хапва ананас в притихналия парник, при това в компанията на екзотичен индус и шантаво девойче. При това с безмерна наслада.

След като изяде своя дял, Мериъл се извърна и се запъти към другия край на парника.

— Знаеш ли какви са плановете й за следобеда? — обърна се Ренборн към индиеца.

Кемал преглътна и последното парче от ананаса.

— Не, милорд. Макар че господарката предпочита сутрин и следобед да се занимава с различна работа.

Значи днес нямаше да има повече подкастряне на храстите. Доминик последва Мериъл, която се бе спряла пред помпата в ъгъла на парника. Видя, че е доста неудобно едновременно да изпомпваш водата и да се миеш, затова започна енергично да изпомпва.

Мериъл прие помощта му, изми си ръцете и ги изсуши с една протрита, но чиста кърпа, окачена на гвоздей. После понечи да си тръгне, но се поколеба, сякаш я бе осенила някаква мисъл. В следващия миг хвана дръжката на помпата и започна да изпомпва. Доминик разбра, че му връща услугата, за да може и той да се измие. Жестът й го трогна.