Мери Пътни - Дивачката

Кайл му се усмихна и Доминик си припомни онези далечни дни, когато бяха толкова близки.

— Бог вижда, че си заслужава да опитаме.

— Да си стиснем ли ръцете? — Доминик пое ръката на брат си, но побърза да я пусне, защото Кайл трепна. Погледна надолу и видя превръзката около дланта му. Сигурно е било доста болезнено да държи юздите. — Какво е станало?

— Порязах се със стъкло. Нищо страшно.

Кайл винаги бе предпочитал да крие слабостите си. Наистина бе невероятно, че е решил да се опита да прехвърли мост през пропастта, която ги разделяше.

А може би се бе променил… Доминик се опита да определи тази промяна и стигна до извода, че брат му изглеждаше като прероден. Всъщност и двамата се бяха променили през тези последни седмици, макар и по различни причини и по различни начини.

Може би най-после бяха съзрели и вече бяха готови да избегнат напрежението и конфликтите от миналото.

— Какво те накара да напуснеш страната и да не можеш да дойдеш в Уорфийлд?

Кайл повдигна вежди.

— Откъде знаеш, че съм бил извън страната?

— Получих от теб много силни сигнали. И много тъжни.

Лицето на Кайл се изопна.

— Винаги си бил добър в тези неща. — Помълча доста дълго, преди да отговори с напрегнат от болка глас: — Заведох жената, която обичах… в Испания, за да… умре…

Доминик затаи дъх. Това обясняваше всичко — невероятния подкуп, безкрайната мъка, отчаяния гняв.

— Съжалявам — промълви Доминик.

Представи си как би се почувствал, ако нещо се случи с Мериъл, и стомахът му се сви. Опита се да измисли как да утеши брат си, но не се сети за нищо и само сложи ръка на рамото му.

— Много съжалявам.

Усети, че Кайл разбра това, което не можа да изрази с думи. Пое дълбоко дъх. Брат му бе разкрил собствената си уязвимост. Сега и той трябваше да постъпи по същия начин. Искаше да му разкаже за случилото се на Ватерло — за болката, страха и лудостта. Доста време бе минало от онова изпитание, което така бе променило живота му.

Разговорът бе най-добрият начин да се строят мостове между двама души, а те едва сега започваха.

Мериъл нетърпеливо гледаше в посоката, в която изчезнаха Доминик и брат му. Почти очакваше двамата да се сбият на живот и смърт, затова изпита огромно облекчение, когато най-после се появиха. Двамата мъже вървяха спокойно и разговаряха. Доминик се засмя, а лорд Максуел го потупа по гърба. Братята изглеждаха сякаш подмладени и много щастливи. Мериъл реши, че може дори да хареса близнака, ако не тормози повече съпруга й.

Максуел спря при готвачката, за да напълни чинията си с печено говеждо, а Доминик приближи зад нея и обви ръка през кръста й.

— Справи се много добре — весело каза той. — Скоро празненството ще свърши.

— Добре. Готова съм да се оттегля. — Младата жена го стрелна с поглед изпод дългите си мигли. — Радвам се, че с брат ти сте се помирили.

— Аз също. Поговорихме си съвсем откровено за близо двадесетгодишните ни недоразумения. — Ръката му се стегна около гъвкавата й талия. — Може и да ти се стори странно, но аз мисля, че е било по-добре, дето сме били разделени толкова дълго. Така сме пораснали самостоятелно и сега просто трябва да се приемем един друг. Кайл вече не е изпълнен с желание да господства, а аз — да се бунтувам.

Мериъл се съмняваше, че някога ще разбере какво означава да си близнак, но това нямаше значение. Доминик беше щастлив, което бе най-важното.

Когато настъпи вечерта, всички участници в празненството бяха сити и доволни, но малко изтощени от танците и дългия ден. Завършек на веселието щеше да сложи големият огън. Лорд Греъм приближи до високата купчина дърва и гръмогласно обяви:

— Време е да запалим огъня за най-дългия ден в годината. Нека той да лумне и в чест на брака между Доминик и лейди Мериъл!

Чичо й размахваше масивен бастун с месингов накрайник. Бе заявил, че си е изкълчил глезена, но Мериъл подозираше, че е бил толкова вбесен от появата й с Доминик и семейство Еймс, че е ритнал гардероба в стаята си и си е ударил пръста. Оттогава обаче той се държеше безукорно и тя му прости първоначалния гневен изблик.

Тълпата започна да се стича около огъня и Доминик прошепна на младата си съпруга:

— Почакай ме тук. Ще заведа Кайл при татко и Лусия. Двамата ще се зарадват, като видят, че сме оправили отношенията си.

Мериъл кимна. И без това не й се искаше да присъства на подобна семейна сцена, а пък беше заобиколена с толкова весели и дружелюбни хора, които не криеха уважението си към своята господарка.