Мери Пътни - Дивачката

— Не очаквах да те видя тук — каза Доминик.

Преди брат му да успее да отговори, се появи Мериъл, задъхана от тичането. Приличаше на разгневен ангел.

— Лорд Максуел — решително започна тя, — ако сте дошли, за да обиждате отново моя съпруг, аз лично ще ви издера очите.

— Сдобил си се с ревностен защитник. — Кайл огледа внимателно снаха си и леко се поклони. — Можете да приберете ноктите си, лейди Мериъл. Не съм дошъл да се бия.

— Тогава защо си дошъл? — Погледът на Доминик се стрелна към мястото, където се криеше пистолетът. — Да раздадеш правосъдие?

Кайл се изчерви, мигом разбрал намека.

— Разбира се, че не. Дойдох просто да… поговорим. Ще се поразходиш ли с мен? — Погледна към Мериъл и Кемал, който също се бе присъединил към тях. — Само ние двамата.

Макар че Мериъл продължаваше да изглежда войнствено настроена, Кемал любезно се поклони.

— Разбира се. — Пое юздите на коня и сръчно избута Мериъл настрани.

Доминик закрачи до брат си. Тръгнаха покрай живия плет.

— Лусия ми разказа надълго и нашироко твоята версия за станалото. Истина ли е всичко това?

Доминик огледа внимателно профила на брат си, който сякаш бе издялан от гранит.

— Не смятам, че си е измислила нещо.

Кайл остана мълчалив за един безкрайно дълъг и тягостен миг.

— Можеш ли съвсем честно да кажеш, че когато си се оженил за Мериъл, не си имал и най-малкото желание да спечелиш преднина?

По дяволите! Кой би бил правилният отговор на подобен въпрос?

Когато се съмняваш, кажи истината. Преди да отговори, Доминик съвсем искрено претегли всички мотиви, които го бяха довели до мъчителното решение.

— Не, не мисля. Най-вече бях ужасен, че лорд Греъм ще намери Мериъл и ще я затвори отново в лудница. Когато двамата с Кемал отидохме в Блейдънхам, тя беше завързана за един стол и облечена в усмирителна риза, все едно е някакъв див звяр. Не можех да позволя това да се случи отново.

Кайл го изгледа шокирано.

— Мили Боже, нима чичо й е позволил подобно нещо?

— Смятал е, че като я отвежда в онази клиника, й осигурява най-доброто лечение. — Доминик се поколеба и нерешително продължи: — Наистина бях изключително загрижен за нея, но ако трябва да бъда честен докрай, нужно е да призная, че исках и тя да бъде моя — да я обвържа с брак, за да не може никой да ми я отнеме.

— Значи любовта ти към тази дама е била по-голяма от лоялността ти към мен — студено отбеляза Кайл.

Доминик мислено се изруга. Двамата никога не бяха разговаряли откровено за това, което бе сърцевината на недоразуменията им. Сега разбра защо. Подобна честност беше дяволски трудна.

— Кълна се във всичко свято, че решението да ти причиня болка заради спасението на Мериъл бе най-мъчителното нещо, което някога съм правил. Ако наистина не се страхувах, че тя отново ще се озове в лудница, щях да изчакам завръщането ти, за да разрешим заедно възникналия проблем.

Брат му въздъхна и сякаш част от напрежението се стопи.

— Радвам се да го чуя. Страхувах се, че ти си се възползвал от възможността да ми отмъстиш, че съм се родил пръв.

— Никога не съм искал да те нараня, дори и когато отношенията ни са били най-силно обтегнати — тихо каза Доминик. — Повярвай ми.

— Вярвам ти, защото и аз винаги съм се чувствал по същия начин. — Кайл откъсна една маргаритка от живия плет и завъртя стъблото между пръстите си. — Затова ми беше толкова трудно да приема, че… доверието помежду ни е осквернено завинаги.

— В този случай Мериъл наистина беше на първо място. Надявам се, че никога повече няма да ми се налага да вземам подобни решения.

— Е, може би справедливо я загубих — тъжно каза Кайл. — Тя напълно се е променила от първия път, когато се срещнахме. Много е хубава и никак не прилича на малоумна. Навярно това се дължи изцяло на теб.

— Тя никога не е била малоумна и направи за мен не по-малко, отколкото аз за нея. — Доминик се канеше да обясни как го бе очаровала, но се спря. Може би друг път. В момента беше много по-важно да изяснят недоразуменията, които толкова дълго ги бяха разделяли.

Навлажни устните си, преди да зададе най-съществения въпрос.

— От години се надявам, че някой ден отново ще станем приятели. Смяташ ли, че е възможно?

Брат му спря и се извърна, за да срещне погледа му. В очите му имаше стаена болка, колебание и копнеж за близост.

— Аз… не знам… Прекалено дълго не се разбирахме…

— Ние вече не сме съперници, Кайл, ако изобщо някога сме били. Може би сега ще бъде по-лесно да приемем различията си.