Мери Пътни - Дивачката

Доминик би бил примерен съпруг, баща и земевладелец. С радост би бил мирови съдия на Шропшир и би раздавал справедливо правосъдие. Може би тъкмо той трябваше да бъде наследникът на Рексъм, ала по ирония на съдбата тази чест се бе паднала на Кайл. По природа Кайл обичаше да властва и в никакъв случай не би се отказал доброволно от привилегиите, които му даваше рождението, дори и това да включваше задължението да остане в Англия.

Дали двамата щяха да останат приятели, ако Доминик бе първородният син? Много от разправиите помежду им се дължаха на желанието на Кайл да покаже превъзходството си, което Доминик упорито бе отказвал да приеме.

Дали Доминик щеше да бъде толкова властен, ако се бе родил пръв? Трудно бе да се каже, но Кайл бе не по-малко твърдоглав в случаите, когато брат му се бе опитвал да се наложи.

С течение на времето смесицата от желанието за съперничество и закрила бе разяло връзката им. Сега Кайл осъзнаваше с горчива яснота, че той бе не по-малко виновен за това отчуждение. Бе се опитвал да господства над брат си, воден от гордост и гняв — ала най-вече от обич, която се бе проявявала по възможно най-лошия начин.

И все пак не биваше да обвинява единствено себе си. Въпреки пламенната защита на Лусия подозираше, че мотивите на Доминик не са били толкова благородни. Със сигурност е имало начин да защити момичето и без да бърза да се жени за него. Вместо това Доминик бе предпочел да предизвика гнева на брат си и дълбоко да го нарани.

Нима бе възможно някога отново да бъдат приятели? Съмняваше се, макар че заради себе си, заради Доминик и най-вече заради Констанца трябваше поне да опита.

Отвори очи и се втренчи в тавана. Сякаш чу последните думи на любимата си: „И заради мен — продължи напред и живей!“

Искаше да изпълни молбата й. Но как?

— Твоите арендатори знаят как да се веселят — одобрително отбеляза лорд Рексъм. Сватбеното празненство бе в разгара си. Под лъчите на залязващото слънце в подножието на Касъл Хил се вихреха танци, децата се смееха, увлечени в игри, а масите се огъваха, отрупани с халби бира, разнообразни зеленчуци и късове печено говеждо.

— Наистина знаят, сър. — Доминик още не можеше да се отърси от изумлението, че баща му бе дошъл и беше в такова добро разположение на духа. — Мисля, че са много доволни, дето могат да влязат в Уорфийлд Парк и да видят господарката си след толкова много години. — Всички бяха щастливи, че тя си е съвсем нормална, и истински се наслаждаваха на грандиозното празненство. Джена Еймс бе прекарала цял час в рисуването на mehndi върху ръцете и лицата на децата, на въодушевени млади момичета и дори на някои по-смели матрони.

Погледът на баща му се насочи към Мериъл, седнала в другия край на масата заедно с Лусия и Джена, която си почиваше, защото къната бе свършила.

— Изглежда си научил съпругата си на някои маниери.

— Маниерите й винаги са били безупречни — сухо отвърна Доминик. — Това, което й липсваше, бе самоконтролът. — За щастие баща му вече имаше горчив опит и нямаше да се осмели да повдига пак брадичката на снаха си. Мериъл бе усвоила ролята на изискана дама, ала търпението й си имаше граници.

След като преглътна и последната хапка от печеното говеждо, Доминик се поддаде на любопитството си.

— Много съм радостен, че вие и Лусия сте тук, сър, но трябва да си призная, че съм изненадан. Мислех, че няма да одобрите брака ми, след като имаше неофициален годеж между Максуел и лейди Мериъл.

— Имах някои колебания относно въпросния брак, но съществуваше уговорката от преди двадесет години. — Баща му надигна халбата си с бира. — Освен това никога не бих се решил теб да предложа за съпруг, защото ти винаги си изразявал несъгласие с всички мои идеи.

Доминик се изчерви.

— Нима съм бил толкова лош?

Баща му изсумтя.

— Ти си най-твърдоглавият син, който някой баща е бил наказан да има.

Доминик отвори уста, за да възрази, но побърза да я затвори. Не можеше да отрече, че бе твърдоглав и непокорен. Наистина баща му бе деспот, ала и той не бе проявявал разбиране и никога не бе отстъпвал.

— Съжалявам, ако съм ви причинявал неприятности.

— Всички деца го правят. Родителите и децата са на тази земя, за да си причиняват неприятности и страдания. Ти си моето наказание за това как аз самият съм се държал към баща си. — Очите на Рексъм блеснаха. — Ще получа удовлетворение, когато ти имаш свои деца.

Доминик се засмя.

— Със сигурност да бъдеш родител не означава само ядове и неприятности.