Мери Пътни - Дивачката

— За нищо не ме е молил! — сърдито отвърна сестра му. — Идеята да говоря с теб е моя, защото не мога да понеса мисълта, че братята ми ще си останат отчуждени до края на дните си.

— В такъв случай е по-добре да свикнеш — рязко рече Кайл. — Ако имам късмет, никога повече няма да го видя. Това, което е направил, е… непростимо.

Лусия пренебрежително изсумтя.

— Защо? Защото ти си влюбен до уши в Мериъл? Един влюбен мъж никога не би помолил брат си да ухажва годеницата му вместо него.

Кайл вдигна глава и стисна сурово устни.

— Имах си причини!

Гласът й омекна.

— Сигурна съм, че си имал, но действията ти не са на мъж, който е влюбен в бъдещата си невеста. Ти си я видял само веднъж, нали? Едва ли е достатъчно, за да се влюбиш безумно.

— Прекалено си романтична — раздразнено махна с ръка Кайл. — Не всички сключват бракове по любов, както е в твоя случай. Лейди Мериъл е болна, така че едва ли някой мъж може да се влюби в нея. Замисълът на този брак бе да я предпази от бъдещи ловци на богатства. — Гневът отново се надигна в гърдите му. — Вместо това, заради моето нехайство, ловецът на богатства, който я съблазни, е собственият ми брат. — Изведнъж осъзна смутено, че вината бе част от гнева му. Той бе пренебрегнал задълженията си и сега невинното малоумно момиче щеше да страда.

— Ти гледаш на Мериъл като на слабо създание, което се нуждае от защита — строго рече Лусия. — Доминик я вижда като красива жена, напълно достойна за любовта на един мъж.

— Това ли е казал? — Кайл изгълта остатъка от коняка и посегна да си налее още. — Досега не бях осъзнал какъв добър лъжец е.

— Кайл, аз се запознах с Мериъл и я намерих за доста очарователна — пламенно заяви Лусия. — Според компаньонките й тя дори е започнала да се подобрява след пристигането на Доминик в Уорфийлд. Очевидно вече е съвсем нормална и това е благодарение на него. Ти щеше ли да направиш същото за нея?

Кайл не отговори веднага, а мълчаливо напълни чашата си. Спомените му от случилото се в къщата на Кимбъл бяха доста бледи и неясни заради изгарящия гняв, който го бе заслепил напълно. Той едва бе забелязал лейди Мериъл. Тя всъщност никога не е била реална за него, а още по-малко през онзи ден, когато цялото му внимание бе съсредоточено върху брат му. Ала сега внезапно си припомни, че бе говорила и съвсем недвусмислено бе заявила, че този, когото желае за съпруг, е Доминик.

Разбира се, че ще го каже, след като Доминик я е съблазнил и я е настроил срещу годеника й. Но все пак тя говореше, и то съвсем разумно. А всички мислеха, че момичето е лудо. Това означаваше, че за много кратко време, откакто Доминик се бе появил в Уорфийлд, с нея бе станала огромна промяна.

Конякът се разля върху ръката му. Изчерви се от несръчността си и отпи голяма глътка.

— Ако това е съюз по любов, защо Доминик толкова бързаше да я заведе пред олтара? Да бе изчакал поне докато се върна. Тогава можеше да ме убеди, че има искрени чувства към момичето, и аз вероятно щях да се съглася да се оттегля в негова полза.

— Доминик не е имал избор — категорично заяви Лусия. — Чичото на Мериъл я е затворил в лудница и Дом е искал да бъде сигурен, че тя никога повече няма да попадне на подобно място.

— В лудница? — Кайл бе шокиран. — Защо Еймуърт ще направи това? Той ми каза, че главната причина да желае да омъжи момичето, е то да има съпруг, който никога да не позволи да отиде в лудница.

— Става въпрос за лорд Греъм. — Лусия разсеяно прокара длан през тъмните си коси. — По-добре да започна от начало.

Тя накратко обясни за болестта на Еймуърт, предизвикала внезапното завръщане на Греъм, и описа неприятните ситуации, след които Доминик измъкнал Мериъл от клиниката за душевноболни и набързо се оженил за нея, за да има законното основание да я защитава. Докато слушаше, Кайл се намръщи, питайки се дали историята е вярна, или Доминик само се е възползвал от обичта и доверието на сестра си, за да я привлече на своя страна.

— Доминик е направил всичко възможно да разреши този проблем, без да предизвика скандал — завърши Лусия. — Според официалната версия… тази, която е разказал на татко, ти си решил, че той и Мериъл си подхождат много повече и си изпратил него на свое място, воден от щедрата си и благородна природа.

Кайл избухна в гръмогласен смях.

— Той наистина е много добър лъжец!

— Тази история е за предпочитане. Или искаш светът да узнае, че ти не си благоволил да ухажваш собствената си годеница? — саркастично отбеляза Лусия. — Наистина ли желаеш толкова силно Мериъл или просто не можеш да понесеш мисълта, че Доминик ти е отмъкнал една играчка?