Робърт Паркър - Обетована земя

— Не можеш ли просто да отидеш някъде и да ги купиш — попита тя.

— Не в този щат — отвърнах.

Тя не знаеше какъв вид оръжие имаха намерение да закупят. Тя наистина нямаше представа, че има различни видове пушки. Не й беше известно ничие име в групата, освен тези на Роуз, Джейн и Грейс и последното, което беше чувала, бе Александър.

— Това е случай, който наистина искам да сдъвча — обясних. — Множество сигурни факти, множество данни. Сигурна ли си, че знам истинското ти име.

Тя кимна.

— Как ще кодирате вашата обява? — запитах.

— Ако ние се разделим ли? Казваме само: „Сестри, обадете ми се на“ — и после даваме някакъв телефонен номер и отбелязваме първите си имена.

— И пускате обявата в „Стандарт таймс“?

— Да, в колоната за лични обяви.

Слязохме от колата и Пам възкликна:

— Какво хубаво място! Общинската земя е точно тук.

— Всъщност това е градската градина. Мерата е от другата страна на улица „Чарлс“ — отговорих.

Качихме се в моя апартамент на втория етаж откъм лицевата страна. Отворих вратата. Пам Шепърд каза:

— О, много е хубаво. Просто свети от чистота? Винаги съм си представяла ергенските апартаменти с разхвърляни чорапи наоколо, шишета от уиски по пода и разсипани кошчета за боклук.

— Имам човек, който идва да чисти веднъж седмично.

— Много добре. Кой направи дърворезбата?

— Имам дърворезбар, който идва веднъж седмично.

Сюзън каза:

— Не го слушай. Той го върши.

— Ама че интересно, толкова много книги. Прочел ли си всички тези книги?

— Повечето от тях и устните ми ужасно се умориха. Кухнята е ей там. Би трябвало да има достатъчно количество храна.

— И пиене — каза Сюзън.

— Това също — отговорих аз. — В случай че храната не стигне, ти можеш да умреш от глад щастлива.

Отворих хладилника и извадих една бутилка „Амстел“.

— Ще пийнете ли?

Сюзън и Пам отказаха едновременно. Аз отворих бирата и отпих от шишето.

— В хладилника има малко хляб и сирене, и яйца. Във фризера има достатъчно месо. Качествено е. И сирийски хляб. В бюфета има кафе — отворих вратата на бюфета. — Фъстъчено масло, ориз, консервирани домати, брашно и така нататък. По-късно можем да ти донесем зеленчуци и други неща. Ти би могла да направиш списък с допълнителните неща, от които имаш нужда.

Показах й банята и спалнята.

— Чаршафите са чисти — обясних. — Домашната прислужница ги сменя всяка седмица, а тя беше тук вчера.

Тя кимна с глава.

— Защо не направиш списък с храна, дрехи и тоалетни принадлежности, а ние със Сюз ще излезем и ще ти ги купим.

Аз й дадох бележник и молива Тя седна да пише на кухненския плот. Когато свърши, аз й обясних:

— Остани тук след като ние си тръгнем. Не отваряй вратата. Аз имам ключ, Сюз също и никой освен нас няма. Така че няма да ти се налага да ни отваряш вратата, а няма причина някой друг да идва тук. Не излизай навън.

— Какво ще правите? — попита тя.

— Не зная — отговорих. — Ще трябва да помисля.

— Струва ми се, че може би ще пийна едно питие, от това, което ми предложихте — каза тя.

— Добре, какво би желала?

— Скоч и вода?

— Разбира се.

Приготвих й напитката с много лед, много скоч и мъничко вода. Тя отпиваше, докато приключи със списъка.

Когато ми го връчи, предложи и своите пари.

— Не — казах. — Ти можеш да имаш нужда от тях. Ще проследя всичко това и когато нещата приключат, аз ще ти представя сметката.

Тя кимна.

— Ако искаш още скоч — допълних, — знаеш къде е.

Излязохме със Сюзън да пазаруваме. Разделихме се при Пруденшъл сентър на Бойлстън стрийт. Аз влязох в „Стар маркет“ за хранителни продукти, а тя продължи към търговската улица за дрехи и тоалетни принадлежности. Бях по-бърз с хранителните провизии, отколкото тя със своята част от покупките и ми се наложи да повися на площада със смешната статуя на Атлас или на Прометей, или на който и да е там. В киното от другата страна на улицата се прожектираше някакъв филм в две части: „Дяволът в мис Джоунс“ и „Дълбокото гърло“. Вече не ги правят както някога. Какво ли е станало с Кен Мейнард и неговия знаменит кон Тарзан? Загледах се в статуята. Изглеждаше така, сякаш някой беше направил подражание на Микеланджело и го бяха приели на сериозно. Наистина ли Кен Мейнард е притежавал кон на име Тарзан? Някаква млада жена мина край мен, облечена в бяла тениска, без сутиен. На тениската пишеше: ГОЛЕМИТЕ ВОДОПАДИ В МОНТАНА.Гледах я как се отдалечава, когато Сюзън се появи с няколко шарени пазарски торби.