Робърт Паркър - Обетована земя

— Някоя заподозряна ли е? — рече Сюзън.

— Не забравяй, че аз съм упълномощен служител на закона. Проверявах дали тези отрязани джинси са със законна дължина.

— И какво установи?

— Мисля, че не са.

Вдигнах торбите с провизиите, взех една от торбите на Сюзън и тръгнахме към колата. Когато пристигнахме вкъщи, заварихме Пам Шепърд, седнала до прозореца, да гледа съсредоточено към улицата. Доколкото можах да се ориентирам, тя не беше правила нищо друго, освен да поддържа количеството на питието си в чашата. Беше пет часът и Сюзън се съгласи да изпие едно питие с Пам, докато аз приготвя вечерята. Накълцах няколко парчета агнешко месо, което бях купил за котлети. Овалях ги в брашно, после в яйца, а след това в галета. Когато бяха, както казва Джулия Чайлд, „добре обвити“, аз ги оставих настрана и обелих четири картофа. Отне ми малко време да ги нарежа на дребни продълговати овали и да ги изпържа в малко мазнина като ги обръщах, за да се зачервят от всички страни. Пуснах котлетите в друг тиган. Когато картофите се зачервиха равномерно, аз ги покрих, намалих котлона и ги оставих да се задушат. Когато котлетите се зачервиха, ги полях с мазнина, добавих малко бяло бургундско вино и пресен джоджен, похлупих ги и ги оставих да омекнат. Сюзън влезе в кухнята, за да приготви две питиета. Направих гръцка салата със сирене „фета“ и узрели маслини, а Сюзън подреди масата, докато аз извадих котлетите от тигана и доварих соса. Изключих котлона, пуснах бучка безсолно масло, разбърках го с винения дестилат и полях котлетите. Към храната имахме топъл сирийски хляб и повече от половин галон бургундско от Калифорния. Пам Шепърд изтъкна, че всичко е отлично и че съм добър готвач.

— Никога не ми е било толкова вкусно — каза Пам. — Когато бях дете, майка ми никога не ме искаше в кухнята. Казваше, че ще се изцапам. И когато се омъжих, не можех да готвя нищо.

— Аз също не можех да готвя, когато се омъжих — рече Сюзън.

— Харв ме научи — продължи Пам. — Мисля, че той обичаше да готви, но… Тя сви рамене: — Това е работа на съпругата. И аз я вършех. Странно е как се откъсваш от неща, които обичаш заради… заради нищо. Някакво споразумение, мнение на други хора за това, което ти би трябвало да представляваш и да вършиш.

— И все пак, често това са наши собствени внушения, нали? — попита Сюзън. — Искам да кажа, как изграждаме мнението си за същността на нещата или за това, което те би трябвало да бъдат? Доколко в действителност съществува някаква абстрактна себеидентичност, която се опитва да се изяви?

Аз отпих от бургундското.

— Не съм сигурна, че те разбирам — каза Пам.

— Това е стар спор — продължи Сюзън. — Природа-възпитание. Дали наследствеността или средата е причината, за да бъдеш това, което си? Хората ли създават историята, или историята прави хората?

Пам Шепърд се усмихна.

— О да, природа-възпитание, растеж на детето и развитие. Не зная, но разбирам, че съм притисната в ъгъла, в който не искам да бъда.

Тя пийна малко от виното си и поднесе чашата към бутилката. Неосвободена напълно. Ако си освободен, ти си наливаш виното сам. А може би половингалоновата бутилка беше прекалено тежка. Напълних чашата й. Тя се загледа за миг във виното.

— Също и Харви — каза Пам.

— Притиснат натясно в ъгъла ли? — попита Сюзън. — Парите ли бяха причината?

— Не, не съвсем. Не точно парите. По-скоро някаква самомнителност, придаване на важност, стремеж да бъдеш човекът, който знае резултата, знае какво става. Инициатор и двигател. Не мисля, че парите изобщо го интересуваха толкова много, освен за да докажат, че той е на върха. Разбирате ли ме? — тя ме погледна.

— Да, нещо като съставяне на футболен отбор — казах аз. — Разбирам това.

— Би трябвало — обади се Сюзън.

— И ти ли си същият? — попита Пам Шепърд.

Свих рамене. Сюзън отговори:

— Да, и той е такъв. По специфичен начин.

Пам Шепърд добави:

— Бих помислила, че не е, но не го познавам много добре.

Сюзън се усмихна:

— Е, не е съвсем същият, но ако това има значение, той е.

Аз казах:

— Какво, по дяволите, съм аз, някаква важна клечка за подигравка, седя тук, а вие ме обсъждате.

Сюзън отговори:

— Струва ми се, че тази сутрин ти обрисува себе си съвсем добре.

— Преди или след като ме задуши със страстни целувки?

— Много преди това — отвърна тя.

— О! — казах.

Пам Шепърд запита:

— Добре, защо не участвуваш в надпреварата? Защо не мърмориш и не се изпотяваш, за да направиш отбор, да бъдеш звезда, какво, по дяволите, се опитват да правят Харви и неговите приятели?