Робърт Паркър - Може би сън

Прислужницата с благите очи и конската физиономия ме отведе в тясната дълга всекидневна на горния етаж, мебелирана в сиво и бяло, с тежки завеси с цвят на слонова кост, които се спускаха пищно към пода, и бял килим, простиращ се от стена до стена. Будоар на филмова звезда — уютно кътче за прелъстяване, фалшиво като театрален декор. В момента там нямаше никой. Вратата се затвори след мен тихо като в болница. До шезлонга имаше масичка на колелца със сервирана закуска. Сребърните прибори върху нея блестяха. В чашата за кафе имаше пепел от цигара. Седнах и зачаках. Стори ми се, че мина много време, докато вратата се отвори отново и Вивиан влезе. Тя носеше бял халат с кремав оттенък, гарниран с бели кожи, и плавната линия на кройката ми напомняше море през лятото, което се пени край пясъчния бряг на малко екзотично островче.

Тя мина покрай мен с плавна и гъвкава походка и седна на ръба на шезлонга. От ъгълчето на устата й висеше цигара. Медночервеният лак покриваше равномерно ноктите й.

— Значи ти се оказа един звяр и нищо повече — рече тя спокойно, като ме гледаше. — Съвършен, закоравял звяр. Снощи си убил човек. Няма значение откъде съм научила. Научих го. На всичкото отгоре идваш тук и изплашваш сестричката ми до припадък.

Предпочетох да не се обаждам. Тя започна да нервничи. Отиде до един стол и положи глава на бяла възглавничка, поставена на облегалката до стената. Издуха струя бледосив дим нагоре, проследи го как плува към тавана и се разпада на тънки ивици, които много скоро се стопиха във въздуха и изчезнаха. Сетне бавно сведе очи и ме изгледа студено.

— Не те разбирам — отсече. — Страшно съм доволна, че един от нас успя да се овладее онази нощ. Стига ми, че в миналото си имам връзка с контрабандист на спиртни напитки. Защо не кажеш нещо, за Бога?

— Как е тя?

— О, предполагам, че е добре. Спи дълбоко. Тя винаги заспива. Какво си й сторил?

— Абсолютно нищо. След като видях баща ти, излязох от къщата и я намерих отпред. Беше хвърляла стрелички срещу мишена, закачена на едно дърво. Слязох долу да поговоря с нея, защото имах да й връщам нещо. Един малък револвер, който някога й е бил подарен от Оуън Тейлър. Беше го занесла в апартамента на Броуди онази вечер — вечерта, когато той бе убит. Там бях принуден да й го отнема. Не съм го споменавал и затова може би не знаеш.

Черните й очи, типични за рода Стърнуд, се разшириха и станаха безизразни. Сега бе неин ред да не обели дума.

— Тя много се зарадва, че й връщам револвера, пожела да я науча да стреля и изяви готовност да ми покаже старите петролни кладенци, от които вашето семейство е спечелило част от парите си. И така, слязохме в подножието на хълма. Мястото е доста зловещо, осеяно с ръждясали тенекии и прогнили дъски, има запустели петролни кладенци и тревясали ями, пълни с мръсна вода. Може би това я е разстроило. Предполагам, че си ходила там. Доста мрачно място.

— Да, така е — едва промълви тя.

— Та ние слязохме там и аз закрепих една консервена кутия в средата на дървено колело, за да се цели в нея. Започнаха гърчове. Като че беше епилептичен припадък.

— Да. — Същият слаб гласец. — От време на време има такива припадъци. Затова ли искаше да ме видиш?

— Предполагам, че още не си готова да ми кажеш какво знае за теб Еди Марс.

— Нищо. Започна да ми омръзва тоя въпрос — каза тя студено.

— Познаваш ли човек на име Канино?

Тя сбърчи красивите си черни вежди и се замисли.

— Слабо. Но, изглежда, името ми се е запечатало в паметта.

— Дясната ръка на Еди Марс. Казват, че е опасно момче. По-точно, вероятно е бил такъв. Ако една дама не ми беше помогнала малко, сега щях да бъда там, където се намира той — в моргата.

— Дамите, изглежда… — Внезапно млъкна и пребледня. — Не мога да се шегувам с такива неща — отрони.

— Аз не се шегувам и грешиш, ако си мислиш, че говоря със заобикалки. Всички факти са в съответствие: Гайгър и неговите симпатични изнудвачески номерца, Броуди със снимките си, Еди Марс и рулетката, Канино и момичето, с което Ръсти Риган не е бягал никъде. Всичко съвпада.

— Страхувам се, че дори не знам за какво говориш.

—