Уилям Шекспир: Сън в лятна нощ

ТЕЗЕЙ — княз на Атина

ЕГЕЙ — баща на Хермия

ЛИЗАНДЪР, ДЕМЕТРИЙ — влюбени в Хермия

ФИЛОСТРАТ — уредник на забавите при двора на Тезей

КЛИНА — дърводелец

ТАЛАШКО — столар

КРОСНОТО — тъкач

ПИСКУНА — кърпач на духала

НОСЛЬО — медникар

КОМАРА — шивач

ХИПОЛИТА — кралица на амазонките, годеница на Тезей

ХЕРМИЯ — дъщеря на Егей, влюбена в Лизандър

ЕЛЕНА — влюбена в Деметрий

ОБЕРОН — цар на елфите

ТИТАНИЯ — царица на феите

ПЪК или РОБИН — малък дух-пакостник

ГРАХЧО, ПРАШИНКО, ПАЯЖИНКО, СИНАПЧО — елфи

Други елфи и феи, обслужващи своите цар и царица. Придворни на Тезей и Хиполита.

Място на действието: Атина и Гора край нея.

Атина. В двореца на Тезей 2 2 Тезей (мит.) — атически герой, извършил ред подвизи, между които убиването на чудовището Минотавър и победата над войнствените амазонки. При последния подвиг според преданието в него се влюбила една от трите царици на амазонките — Хиполита, — която го последвала в Атина и станала негова жена. .

Влизат Тезей, Хиполита, Филострат и Свита.

ТЕЗЕЙ

Красива Хиполита, наближава

със бързи крачки брачният ни час:

след само четири щастливи дни

ще блесне горе младата луна.

Но, ах, как бавно старата се стапя!

Тя моето търпение разтяга

като безсмъртна мащеха, която

подяжда дохода на млад наследник!

ХИПОЛИТА

Не ще усетим четирите дни

кога са се разтворили във нощи,

не ще усетим четирите нощи

кога са отлетели в сладък сън,

и сребърният лък, отново опнат,

ще се извие горе — пръв свидетел

на сватбата ни.

ТЕЗЕЙ

Тръгвай, Филострате!

Готви града за близките забави;

раздухай във атинската младеж

искрата на смеха и радостта,

а черножлъчието отпрати го

към гробищата — тъжният му лик

ще бъде чужд на брачния ни празник!

Филострат излиза.

Признавам, с меч ухажвах ви, любима,

плених ви, причинявайки ви болка,

но в други ключ със вас ще се венчая:

тържествено и весело, и пищно!

Влиза Егей, следван от Хермия, Лизандър и Деметрий.

ЕГЕЙ

Привет на славния ни княз Тезей!

ТЕЗЕЙ

Привет, Егей! Какво те носи тук?

ЕГЕЙ

Нещастие! Дойдох да се оплача

от Хермия, от родното си чедо.

Ела, Деметрий! Княже, този момък

избрал съм за съпруг на дъщеря си.

А тоя тук — ела, ела, Лизандре! —

сърцето й, хитреца, омагьоса.

Да, ти, младежо, ти я впримчи в рими,

с любовни знаци ти я омота,

ти нощем пя под нейния прозорец

преправени слова с преправен глас,

ти, ти в мечтите й се вмъкна хитро

със помощта на пръстенчета, китки,

сладкиши, гривнички от своите къдри —

все пратеници най-красноречиви

пред двора на неопитната младост!

Сърцето похитил на дъщерята,

изкусно ти превърна в зло упорство

покорството, дължимо към баща й.

Затуй, о, княже, ако и пред вас

отблъсне тя ръката на Деметрий,

то аз, баща й, ще се позова

на обичайното атинско право:

да разполагам с нея, както искам,

и нека тя реши чия да бъде —

на този момък или на смъртта,

предвидена изрично от закона!

ТЕЗЕЙ

Какво ще кажеш, прелестна девойко?

За теб баща ти трябва да е бог.

Не друг, а той създал е твойта хубост

и ти си само статуя от восък,

която той изваял е и може

спокойно да запази или смачка.

Деметрий, мисля, е достоен момък.

ХЕРМИЯ

Лизандър също!

ТЕЗЕЙ

Вярно, но му липсва

съгласието на баща ти, тъй че

съперникът му става по-достоен.

ХЕРМИЯ

Да виждаше баща ми с моя поглед!

ТЕЗЕЙ

Не, ти мисли със неговия ум!

ХЕРМИЯ

Простете, господарю, аз не зная

какво ме прави дръзка и боя се,

че не приляга на девойка скромна

така свободно да изказва мисли

пред вашето лице; но бих желала

да чуя туй, което ме очаква,

ако отхвърля брака със Деметрий.

ТЕЗЕЙ

Едно от двете: незабавна смърт

или безбрачие за цял живот!

Затуй, дете, попитай своите чувства

и буйната си кръв и младостта си,