Уилям Шекспир: Сън в лятна нощ

дали, ако баща си не послушаш,

след туй ще издържиш, под грубо расо,

зазидана във хладен манастир,

да пееш цял живот, безплодна жрица,

възхвали към безплодната луна.

Блажени триж, които имат сила

да извървят подобен девствен път,

но, вярвай ми, таз роза, от която

извлечено е маслото уханно,

е много по-щастлива от онази,

която на моминския си трън

разцъфва и повяхва, и умира

във свята самота!

ХЕРМИЯ

И точно тъй

ще цъфна и повехна, и умра,

но няма да отдам невинността си

на някого, чието мъжко бреме

душата ми отказва да приеме!

ТЕЗЕЙ

Не бързай, Хермия! Мисли добре!

В деня на новолунието, който

ще свърже мене с моята любима,

бъди готова ти да избереш:

или жестока смърт за непокорство,

или венчавка с момъка Деметрий,

или обет във храма на Диана 3 3 Диана (мит.) — римска богиня на лова, покровителка на девствениците; често отъждествявана с луната.

за строг живот и вечна самота.

ДЕМЕТРИЙ

Смили се, Хермия! А ти, Лизандре,

смири мечтите си пред мойто право!

ЛИЗАНДЪР

Баща й се е влюбил в теб, Деметрий —

вземете се и оставете нас!

ЕГЕЙ

Нахалник! Да, обичам него аз

и негово ще бъде всичко мое,

а Хермия е моя и аз нему

правата си над нея ще прехвърля!

ЛИЗАНДЪР

О, княже, аз съм равен на Деметрий

по произход и равен по богатство,

и равен — ако не и по-издигнат —

във обществото; при това обичам

по-силно и (което е далече

над всички тез изтъкнати предимства)

обичан съм, да, Хермия ме люби!

Тогава как да не желая свойто?

Деметрий — да оспори! — беше близък

с Елена, дъщерята на Недар.

И що й даде близостта му в дар?

Сега тя люби страстно и нещастно

един безчестен, лекомислен мъж!

ТЕЗЕЙ

Да си призная, чувах за това

и мислех да говоря с този момък,

но все, потънал в личните си грижи,

до днес отлагах. Тръгвай с мен, Деметрий!

Егей, и ти! Ще ви посмъмря малко.

А ти, девойко, съгласувай умно

мечтите си с родителската воля,

че иначе законът на Атина —

чиято строгост да смекчим не можем —

ще обрече цъфтящата ти младост

на вечна самота или на смърт!…

Какво ви стана, скъпа Хиполита?

Егей, Деметрий, бих желал на вас

по сватбата задачи да възложа,

а също тъй и да ви кажа нещо,

засягащо и двама ви отблизо.

ЕГЕЙ

За двама ни това е дълг и чест!

Тезей, Хиполита, Егей, Деметрий и Свитата излизат.

ЛИЗАНДЪР

Страните ти са бледи, ангел мой!

Посърнаха им розите тъй бързо!

ХЕРМИЯ

Навярно чакат дъжд. И той след малко,

обилен, от очите ми ще рукне.

ЛИЗАНДЪР

Уви, от всичко четено и чуто,

не помня аз любовният поток

да е протичал гладко и спокойно.

Ту спъва го неравност в потеклото…

ХЕРМИЯ

О, срам — да се сродиш със кръв по-ниска!

ЛИЗАНДЪР

Ту спира го различие в години…

ХЕРМИЯ

О, жал — на старост да си свързан с младост!

ЛИЗАНДЪР

Ту стяга го желание на близки…

ХЕРМИЯ

О, ад — по принуждение да любиш!

ЛИЗАНДЪР

А щом щастливо изберат се двама,

обсаждат ги война, и смърт, и болест —

и щастието им изчезва сякаш

неясен звук, лек сън, случайна сянка,

нетрайно като мълния среднощна,

която във избухване на гняв

разкрива в миг небето и земята,

ала преди човек да каже „Виж!“,

отново е потънала безследно

във челюстите черни на нощта —

тъй бързо, както чезне всичко светло!

ХЕРМИЯ

Но ако всяка истинска любов

е спъвана, то може би такава

е вечната повеля на съдбата.

Да срещнем изпитанието смело,

щом то е кръст, подобно всички тези

мечти, сълзи, копнежи и въздишки,

съставящи безумната й свита!

ЛИЗАНДЪР

Да, вярна мисъл. Затова послушай:

аз имам леля. Без деца. Вдовица.

Богата при това. На седем мили

далече от града ни тя живее

и счита ме за свой единствен син.

При нея можем ний да се венчаем —

там строгите закони на Атина

ще са безсилни. Ако ме обичаш,

от къщи измъкни се утре вечер.

На миля от града, в гората, дето

веднъж видях ви двете със Елена

да чествувате майския ни празник,

ще те очаквам.

ХЕРМИЯ

О, Лизандре мой,

кълна ти се във пъргавия лък

и в златната стрела на Купидона 4 4 Купидон (мит.) — римски бог на любовта, който бил изобразяван обикновено като момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната. ,

във гукащото гълъбово ято

на Афродита 5 5 Афродита (мит.) — гръцка богиня на любовта, представяна често придружена от целуващи се гълъби. , в кладата, която