Уилям Шекспир: Дванайсета нощ

ОРСИНО — княз на Илирия

СЕБАСТИАН — брат на Виола

АНТОНИО — морски капитан, приятел на Себастиан

КАПИТАНЪТ — приятел на Виола

ВАЛЕНТИН, ТУРИО — благородници от двора на княза

СЪР ТОБИ ХЛЪЦ — вуйчо на Оливия

СЪР АНДРЮ ЧИКЧИРИК

МАЛВОЛИО — домоуправител на Оливия

ФАБИАН — слуга на Оливия

ФЕСТЕ — шут на Оливия

ОЛИВИЯ

ВИОЛА

МАРИЯ — прислужница на Оливия

Придворни, свещеник, моряци, свирачи и придружаващи

Място на действието: столицата на Илирия и морски бряг, недалеч от нея.

В двореца на княза.

Влизат Князът, Турио, Придворни и Свирачи.

КНЯЗЪТ

Щом с музика се храни любовта,

свирете, натъпчете ме без мяра,

додето от преяждане със звуци

гладът й заболее и умре!…

Как беше? Повторете тук мотива!

Заглъхна той в слуха ми като полъх,

откраднал от лехата с теменужки

дъха им и донесъл го до мен…

Достатъчно! Не ми е сладък вече!

Любов, ти тъй си жадна, че макар

като море огромна, като него

поглъщаш всичко в себе си; и всичко —

най-трайното и скъпото дори —

потъне ли във тебе, мигновено

загубва откъм стойност и цена.

О, тъй си ти с фантазии богата,

че висша си фантазия самата!

ТУРИО

Ще ходим ли на лов, мой княже?

КНЯЗЪТ

Лов?

А на какво?

ТУРИО

На едър дивеч, княже.

КНЯЗЪТ

Какъв по-едър, Турио, от мен?

Когато взорът ми за първи път

видя Оливия, като че ли

тя въздуха пречисти от зараза,

и както Актеон 2 2 Актеон (митол.) — млад гръцки ловец, който съгледал в гората къпещата се богиня на плодородието и лова Артемида (Диана). Разгневената богиня го превърнала в елен и той бил разкъсан от собствените си кучета. , съзрял Диана,

в елен се аз превърнах и до днеска

от своите желания съм гонен,

тъй както той — от кучетата свои!

Влиза Валентин.

Най-сетне! И какво ти каза тя?

ВАЛЕНТИН

Простете, но графинята изобщо

не ме прие, мой княже, и изпрати

прислужницата да ми съобщи,

че небосводът щял да я съгледа

в откритото лице едва когато

преминело под него седмо лято,

защото дотогаз под черно було

тя щяла да се крие и да ръси

с горчиви сълзи стаите в дома си

веднъж на ден, редовно; всичко туй,

за да опази по-задълго свежа

скръбта си по покойния си брат.

КНЯЗЪТ

О, щом е с тъй чувствително сърце,

че сестрин дълг изплаща толкоз дълго,

кой знае как дълбоко ще обича,

стрелата златна на Амур 3 3 Купидон (Амур) (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната. , когато

изтреби в нея всички други чувства

и върху трите трона на духа й —

сърце, чер дроб и мозък 4 4 „…сърце, чер дроб и мозък…“ — органи, смятани по Шекспирово време за вместилище — съответно на чувствата, любовната страст и разсъдъка. — възцари се

единствен властник, за да я въздигне

до истинско човешко съвършенство!

Но да отидем, Турио, в гората —

най-сладък е любовният ни блян

сред цветен дъх, под навес от бръшлян!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

На морския бряг.

Влизат Виола, Капитанът и Моряци.

ВИОЛА

Приятели, коя е таз страна?

КАПИТАНЪТ

Илирия 5 5 Илирия — с това название била означавана тази област на Балканския полуостров, която се намира непосредствено на изток от Адриатическо море, т.е. днешна Далмация и Албания. Тук това име е дадено на въображаема държава. , госпожице.

ВИОЛА

Ах, боже!

Защо ми е Илирия, когато

в Елизия 6 6 Елизий (митол.) — или Елисейски полета — с това название древните гърци са означавали полята на блажените, в които след смъртта си са попадали праведниците. Този рай на древните се намирал „на брега на Океана, в най-западната част на земния кръг“. е скъпият ми брат!

Или случайно може да е жив?

Как мислите? Кажете ми, моряци!