Уилям Шекспир - Дванайсета нощ

ШУТЪТ

Добре ме нареди, честна дума! Карай в същия дух! Ако успееш да отучиш и сър Тоби от виното, ще те призная за най-хитрата Евина щерка в цяла Илирия!

МАРИЯ

Дръж си езика, мошенико! За това ни дума! Господарката иде. Гледай да си измъдриш по-умна лъжа за извинение.

ШУТЪТ

О, мъдрост, учи ме на шутовски лудории! Тези умници, които си мислят, че те притежават, така често се оказват палячовци, че палячовците като мен, които си знаят колко им липсваш, могат да минат за философи. Как казваше Квинапалус 14 14 Квинапалус — измислено име. ? „По-добре мъдър луд, отколкото луд мъдрец.“

Влизат Оливия, Малволио 15 15 Малволио — името на домоуправителя произлиза от италианското mala voglia — злонамереност. и свита.

Да ви благослови бог, господарко!

ОЛИВИЯ

Изгонете тази въплотена глупост!

ШУТЪТ

Не чувате ли, господа? Изгонете господарката!

ОЛИВИЯ

Млък! Ти си един празен шут. Не искам да те виждам! При това ставаш все по-разпуснат!

ШУТЪТ

Два гряха, господарко, които доброто вино и добрият съвет лесно лекуват. Дайте на празния шут да си пийне и няма вече да е празен! Посъветвайте разпуснатия да се постегне и ако се поправи, няма да е вече разпуснат; а ако не се поправи, извикайте кърпача да го закърпи! Защото всяко изправяне е всъщност кърпеж: добродетелта, която е посъгрешила, има кръпка от порок; а порокът, който се е изправил — само лепка от добродетел. Ако този силогизъм ви върши работа — добре! Ако не — здраве! Рогата са нещастие, а красотата — цвете за мирисане… Господарката заповяда да изгоните въплотената глупост. Хайде, повтарям, изгонете господарката!

ОЛИВИЯ

Ти знаеш, господинчо, че ги помолих да изгонят теб!

ШУТЪТ

Недоразумение от най-висша степен! Господарко, „cucullus non facit monachum“, тоест качулката монах не прави и още по тоест — шутовската ми гугла не означава, че и мозъкът ми е пълен със звънчета. Разрешете да ви докажа, че глупостта е въплотена във вас!

ОЛИВИЯ

И се надяваш да успееш?

ШУТЪТ

Като нищо, мадам.

ОЛИВИЯ

Добре, опитай!

ШУТЪТ

Само че първо ще трябва да изтърпите един урок по вероучение на въпроси и отговори. Добродетелна сестро, готова ли сте да отговаряте?

ОЛИВИЯ

Готова, по липса на по-добри развлечения.

ШУТЪТ

Неповторима графиньо, защо сте в траур?

ОЛИВИЯ

Неповторими глупако, защото жаля покойния си брат.

ШУТЪТ

Сигурно душата му е в ада, мадам!

ОЛИВИЯ

Сигурно е, че е в рая, глупако!

ШУТЪТ

Но, мадам, щом душата му е в рая, защо тогава го жалите? Това е глупост и тя е въплотена във вас! Господа, изгонете господарката оттук!

ОЛИВИЯ

Как ви се струва, Малволио, този шут започва сякаш да се поправя?

МАЛВОЛИО

О, да, госпожо. И ще продължи така, докато го разтърси смъртният гърч. Старостта, която води към упадък разумните, събужда у лудите нови сили.

ШУТЪТ

Господ да ви прати, господине, скоропостижна старост, която да подсили лудостта ви! Сър Тоби, който от лов разбира, би се заклел, че аз не съм лисица, но и не би заложил спукана пара, че вие не сте див петел.

ОЛИВИЯ

Как ще отговорите на туй, Малволио?

МАЛВОЛИО

Изразявайки учудването си от факта, че ваша милост може да намира забава в един разговор с подобен безсолен нахалник. Завчера бях неволен свидетел на това как един обикновен площаден смешник, който нямаше ум за пет пари, го сравни със земята. Вижте го сега, той е сбръчкан като празен мехур. Когато не се смеете на шегите му и не го поощрявате, млъква като риба. Ако искате моето мнение, сериозните хора, които посрещат със смях всяка глупост на тези глумци, сами стават техни палячовци.

ОЛИВИЯ

О, Малволио! Вие страдате от болезнено самолюбие и не можете да преварите и най-безобидната шега. Когато човек е снизходителен, великодушен и чужд на всяка мнителност, той приема като сачмици за врабци тези закачки, които на вас се виждат топовни ядра. Шутът не засяга никого, макар и да си прави шега с всичко, както разумният не се шегува с нищо дори когато осъжда много неща.

ШУТЪТ

Господарко, дано Меркурий 16 16 Меркурий (митол.) — римски бог на търговците и крадците (Хермес у гърците). те надари със способност да послъгваш, защото говориш добро за шутовете!

Влиза отново Мария.

МАРИЯ

Един млад господин чака на входа, господарко, и настоява да го приемете.

ОЛИВИЯ

От княз Орсино навярно?

МАРИЯ

Не зная, мадам, но е красив и с добра свита.

ОЛИВИЯ

А кой от моите хора го занимава?