Уилям Шекспир: Сън в лятна нощ

и царствената жрица бавно мина,

неуязвена, девствено спокойна.

А где попадна изстрелът залутан?

Улучи цвете той. То беше бяло,

но пламна в миг. Момите го наричат

омайниче или „любов от скука“.

Ти знаеш го. Лети, донес го тука!

Когато бъде капнат сок от него

на спящи клепки, щом се те открехнат,

събудилият се обиква туй,

което види първо. Хайде, тръгвай!

За срок ти давам времето, в което

Левиатанът 26 26 Левиатан (библ.) — Левиатанът е огромно морско чудовище, за което се говори в книгата на Йов; навярно фантазийно преображение на кита. би преплувал миля!

ПЪК

С колан ще стегна земното кълбо

в четиресет минути!

Излиза.

ОБЕРОН

С този цвят

Титания ще дебна. Щом заспи

в очите й от сока му ще впръсна.

А след това, каквото първо види —

огромен бик или космат глиган,

ужасен лъв или шебек нахален,

тя, пламнала от страст, ще го преследва.

Вълшебството аз после ще премахна

със друга билка, ала не преди

да ми отстъпи своето индусче…

Но някой иде! Виж ти, двойка смъртни!

Невидим сам, оттук ще ги подслушам.

Влиза Деметрий, следван от Елена.

ДЕМЕТРИЙ

Не те обичам и не ме преследвай!

Къде е Хермия? Лизандър где е?

Тя мен уби, аз него ще убия!

Ти каза, че се крият в тез гори,

но вече ревността ме изгори!

Не виждам тука своята желана,

а теб, която виждам, не желая

и стига си се влачила след мен!

ЕЛЕНА

Ти дърпаш ме, безжалостен магнит,

привличащ не желязо, а стомана,

защото преданото ми сърце

е като нея. Само престани

да ме влечеш към себе си и аз

веднага ще престана да те следвам!

ДЕМЕТРИЙ

С какво влека те? С ласки? Със измами?

Нима не ти го казвам във лицето,

че не, не те обичам и не мога

да те обикна?

ЕЛЕНА

Казваш го, Деметрий,

и затова аз двойно те обичам!

Като ловджийско куче съм ти вярна

и — като куче пак — след всеки удар

по-предано в нозете ти се галя!

Добре, прави със мен каквото щеш,

налагай ме, ругай ме, дръж ме гладна,

но дай ми незаслуженото право,

щастлива да те следвам по петите!

В сърцето ти и мястото на куче

е висша чест за мене, но кажи ми,

какво по-малко бих могла да искам?

ДЕМЕТРИЙ

Какво ще искаш! Като те погледна,

и мигновено ставам зъл и мрачен!

ЕЛЕНА

А аз, горката, ставам тъжна, бледна,

когато да те видя нямам начин!

ДЕМЕТРИЙ

Но може би рискуваш да загубиш

ковчежето на своята невинност,

като, дошла след мен, го поверяваш

на случая, предлаган от нощта

и лошия съвет на пустошта?

ЕЛЕНА

Защита ми е твойта добродетел!

Щом гледам те, светът навред е светъл,

как искаш да ти вярвам, че е нощ?

Ти цялото човечество за мен си,

как искаш да допусна, че съм в пустош,

когато си пред моите очи?

ДЕМЕТРИЙ

Тогава ще се скрия в храсталака,

а ти стой тук сред зверовете хищни!

ЕЛЕНА

Най-хищният от тях е по-добър

от тебе, о, Деметрий! Да, върви!

И нека всичко си смени местата:

да гони Дафне 27 27 Дафне (мит.) — нимфа, която, подгонена от влюбения Аполон (Феб), призовала на помощ боговете и била преобразена от тях в лаврово дърво. своя Аполон,

гугутката да литне след сокола,

сърната да преследва злия тигър —

безсмислена гонитба, във която

страхливостта е погнала със шпага

безстрашието, хукнало да бяга!

ДЕМЕТРИЙ

Какво съм седнал да говоря с тебе!

Аз тръгвам и отново ти повтарям,

че тръгнеш ли след мене, тук, в гората,

ще си пострадаш!

ЕЛЕНА

А нима не страдам

в града, в полето, в храма? О, Деметрий,

чрез мен ти целия ни пол обиждаш!

Защо ме принуждаваш да те гоня?

За да се браним, ние сме моми,

а не да ви обсаждаме сами!

Деметрий излиза.

Аз идвам с теб. В смъртта блаженство има,

щом идва от ръката нам любима!

Излиза.

ОБЕРОН

Скръбта си, нимфо млада, успокой:

ще бягаш ти и ще те гони той!

Влиза Пък.

А, ето те! Навреме идеш, Пък!

Къде е Купидоновият стрък?

ПЪК

Постръкнах се и ето го!

ОБЕРОН

Да, той е.

Знам горски кът, по-скрит от всички други,

цял в мащерка, иглики, теменуги,

над него царски навес е прострян

от повет, горска роза и бръшлян.

В туй тайно място, дето си отмята

глечосаната ризница змията

и често можеш да откриеш в нея

увито малко духче или фея,

нерядко подир танц и струнен звън

унася се Титания във сън.

Ще я издебна в тоя сън дълбок

и ще я пръсна с тайнствения сок,