Уилям Шекспир - Сън в лятна нощ

аз бих била от тебе по-сияйна!

Не, аз съм грозна. Вече го разбрах.

Щом всеки звяр пред мен побягва в страх,

какво се чудя толкоз на това,

че и Деметрий ме търпи едва!

Кое лъжливо криво огледало

измамната надежда ми е дало,

че моя грозен лик ще изличи

на Хермия блестящите очи!

Но що е туй? Лизандър! На земята!

Убит? Ранен? Заспал? О, майко свята!

Лизандре, ако жив си, говори!

ЛИЗАНДЪР (събужда се)

И ще се хвърля в огъня дори

за теб, Елена! Чудо съвършено,

в такава степен от петно лишено,

че виждам през прозирното ти тяло

сърцето бързо-бързо затуптяло!

Ах, тоз подлец Деметрий! Де е той?

О, име тъй добро за меча мой!

ЕЛЕНА

Недей така, Лизандре! О, недей!

Не е подлец Деметрий, ни злодей.

Щом тебе твойта Хермия обича,

какво от туй, че той след нея тича?

ЛИЗАНДЪР

Каква ти Хермия! Аз нея вече

не искам да я виждам отдалече!

Не Хермия — Елена любя аз!

Кой враната не би сменил завчас

за гълъбица! Разумът човешки,

докато още зрее, прави грешки,

но моят разум вече е съзрял

и разума на тоя свят прозрял,

посочва той на чувствата ми ясно

кое е грозно и кое — прекрасно.

Прекрасното е тука! То личи

във тези ослепителни очи,

разлистващи ми страници любов,

където всеки ред ще бъде нов,

така че увлекателната книга

до гроба ще ми стига и престига!

ЕЛЕНА

Дали за присмех съм била родена!

Или за грях съм с него наградена?

Не стига ли, не стига ли това,

че досега две ласкави слова

не съм заслужила от своя скъп,

та нужно е сега на моя гръб

и ти да трупаш гаврите си зли?

Недей, Лизандре, че боли, боли!

Във рицарските правила нима

изисква се, злочестата мома,

от някого щом вече носи рана,

от другиго да бъде подиграна.

Излиза.

ЛИЗАНДЪР

Не я съгледа! Спи! И слава богу!

Спи, Хермия! Дотегна ми ти много!

Тъй както, щом със сладки преядем,

за дълго не ги вкусваме съвсем,

или тъй както ересите разни,

напуснат ли ни, най са ни омразни,

така за тебе — ерес и пресита —

Лизандър вече няма да запита.

Решение щом взима, той е твърд:

Елена ще го има свой до смърт!

Излиза.

ХЕРМИЯ (събужда се)

Лизандре! Помощ! Помощ! Извади

змията! Тук! Във моите гърди!

О, скъпи! Нещо страшно преживях!

Лизандре, виж ме — още тръпна в страх!

Но где си ти? Лизандре! Где си? Боже!

Лизандре! Де изчезнал е? Где може

да е отишъл? Обади се, мили!

Ах, губя от предчувствието сили!

Не, няма го! Не се обажда той!

Аз тръгвам да намеря, мили мой,

на таз гора във мрачната утроба

едно от двете: тебе или гроба!

Излиза.

В гората край Атина.

Титания спи. Влизат Клина, Талашко, Кросното, Пискуна, Носльо и Комара.

КРОСНОТО

Всички ли сме?

КЛИНА

До един! А мястото е тъкмо за нашата репентиция. Тази полянка ще ни бъде вместо сцена, този глог ще ни е за гардероб. И ние ще представляваме точно както после пред княза.

КРОСНОТО

Слушай, Клине!

КЛИНА

Слушам, Кросно!

КРОСНОТО

Има в тази комедия за Пирам и Тизба едни такива неща, дето няма да се харесат. Преди всичко Пирам се наръгва с меч. Това дамите не могат го изтрая. Прав ли съм?

НОСЛЬО

Прав си, дявол да те вземе! Много ще ги тиранизира!

КОМАРА

Като си помисля, май ще трябва да махнем самонаръгването!

КРОСНОТО

Никакво махане! Знам как ще оправим работата! Трябва само да се напише един пролог и в него да се казва, че мечовете ни не са опасни и че Пирам умира на ужким. И за да повярват съвсем, да им се каже, че аз, Пирам, не съм Пирам, а Ник Кросното, тъкача. Това ще ги успокои абсолютно!

КЛИНА

Ясно, ще поръчаме такъв пролог. Ще бъде в стихове от по осем и по шест срички.

КРОСНОТО

Нека са си от по осем и осем. За две срички не сме!

НОСЛЬО

Ами лъвът? Ако се стреснат дамите от него?

КОМАРА

Ей, вярно! Мене ме е страх, пък не знам те!

КРОСНОТО

Слушайте, майстори! Това трябва внимателно да се обмисли. Да вкараме един лъв между дамите, това е ужасно страхотно нещо, защото няма на света по-ужасно страхотилище от лъв, и то жив! Това трябва да се има на пред вид.

НОСЛЬО

Тогава още един Пролог 28 28 „…Пролог…“ — така се наричал по Шекспирово време и актьорът, който е произнасял пролога на пиесите. да ги апострофира, че лъвът не е лъв.

КРОСНОТО

Не, по-добре лъвът сам да им съобщи името си. Да си извади малко лицето изпод гривата и да им каже така например: „Госпожи…“ или „Прекрасни госпожи, моля ви…“, или „…бих желал да ви…“, или „…разрешете ми да ви помоля да не се стряскате и да не треперите. Отговарям за живота ви със своя собствен. Аз не съм същински лъв — честна дума ви казвам! Ако съм лъв, човек да не съм — но аз съм човек като всички, само дето съм скрит.“ Така да им каже или нещо друго, но да се получи същият дефект. А най-добре ще е направо да им се изкаже, какво че той е Талашко, дето им рендосва масите.