КЛИНА
Решено, така ще направим. Но има още две затруднения. Първото е как да направим луната да свети вътре, дето ще представляваме. Защото Пирам и Тизба — това го пише — се срещат на лунна светлина.
НОСЛЬО
А каква ще е луната вечерта на представлението?
КРОСНОТО
Календар! Дайте календар! Я вижте в алманаха! Как е луната? Ще има ли луна?
КЛИНА
Ще има!
КРОСНОТО
Тогава е лесно. Ще отворим един от капаците на прозореца и ще имаме чудесна луна вътре.
КЛИНА
А може и някой да излезе на сцената с наръч тръни и фенер 29 29 „…с наръч тръни и фенер…“ — средновековното поверие виждало в лунните петна очертанията на човек — грешник, наказан да живее на месечината; той носел фенер и наръч тръни.
и да осветли зрителите, че представлява лунно осветление. Но има и още едно препинание — не можем без стена. В пиесата се разправя, че Пирам и Тизба са си говорили през една зирка на стената.
НОСЛЬО
Ами да, как се вкарва стена в стая! Какво ще кажеш ти, Кросно?
КРОСНОТО
Много просто! Един от нас ще представлява стена. Ще го намажем с глина или ще го варосаме, за да е ефикасно, че е стена. И ще си разпери пръстите ей така, че Пирам и Тизба да си шепнат през зирката.
КЛИНА
Щом може така, всичко е наред. Хайде тогава, синове майчини, на работа! Вие сядайте и си повтаряйте ролите! Пираме, ти почваш. Като си изприказваш думите, ще влезеш в шубрака. Всеки да почва, щом чуе края на другия!
Влиза — зад тях — Пък.
ПЪК
Какви са тез кълчищни самоуци,
които вдигат смешната си врява
край ложето на мойта господарка?
Какво? Пиеса? Може да погледам,
а може даже да се включа в нея!
КЛИНА
Пираме, имаш думата! Да се готви Тизба!
КРОСНОТО
„О, моя Тизба, цвете арогантно,
аз любя те…“
КЛИНА
„Ароматно, ароматно!“
КРОСНОТО
„…цвете ароматно,
аз любя те в захлас и във екстаз!
Но чувам глас. Стой тук! След миг обратно
аз тук отново пак ще съм тоз час!“
Излиза.
ПЪК
Такъв Пирам за пръв път чувам аз!
Излиза.
ПИСКУНА
Да почвам ли?
КЛИНА
А какво чакаш? Разбери, той е видял навън някакъв шум и отива да чуе кой е. След малко пак ще се върне.
ПИСКУНА
„Пираме мой, не виждам те, уви!
По пурпур между лилиите пръв!
О, верни мой! Изящен, волеви,
прекрасен като кон от чиста кръв,
да, зная де е Ниновия дроб 30 30 «…Ниновия дроб…» — става дума за гроба на Ник, легендарния асирийски цар, който дал името си на древния град Ниневия.
—
при него ще те чакам…“
КЛИНА
Не „дроб“, а „гроб“, човече божи! И после, ти искаш да си издрънкаш всички реплики наведнъж. Това за гроба е чак след думите на Пирам.
Вика.
А ти, Пираме, като каже Пискуна „от чиста кръв“, трябва да го засечеш веднага!
ПИСКУНА
Аха!
„О, верни мой! Изящен, волеви,
прекрасен като кон от чиста кръв!“
Влиза отново Пък, следван от Кросното с магарешка глава.
КРОСНОТО
„О, бих бил твой, ако бил бих такъв!“
КЛИНА
Леле! Магия! Нечиста сила! Молете се, майстори! Помощ!
Клина, Талашко, Пискуна, Носльо и Комара излизат.
ПЪК
Из трънища, шумаци и шубраци,
през пънища, гъстаци, храсталаци,
сега се повъртете в моя кръг,
додето разберете кой е Пък!
Оттук ще лавна и ще грухна там,
оттам ще цвилна, тук ще бухна плам —
коне, огньове, кучета, свини
ще пъкат с Пък от хиляди страни!
Излиза.
КРОСНОТО
Защо избягаха от мен? Аха, знам ги аз — наговорили са се да ме уплашат.
Влиза отново Носльо.
НОСЛЬО
Какво ти е станало, Кросно? Какво виждам на раменете ти?
КРОСНОТО
Магарешката си глава, това виждаш!
Носльо излиза.
Влиза отново Клина.
КЛИНА
Кросно, да те пази бог! Някой те е метаформозирал!
Излиза.
КРОСНОТО
Не могат ме излъга! Искат да ме изплашат, само че магаретата вече измряха. Няма да мръдна оттук, каквото и да правят! Ще се разхождам само, ето така, и ще си пея, та да разберат, че хич даже не ме е страх!
Пее.
„Добро утро, черен кос,
черен кос, оранжев нос!
Пей за нас, бъди ни гост
със приятеля си дрозд!“
ТИТАНИЯ (събужда се)
Чий глас от свръхнебесно потекло
събужда ме от цветното легло?
КРОСНОТО (пее)
„Щиглецо, от своя лес
влез във нашия кафез!
Кукувичке, още днес
пъстро яйчице ни снес!“
Само че да не ми е изпила ума, та да я пусна! Един мъжки кукувиц веднъж се опита да снесе в моето гнездо, но аз…
Читать дальше