Уилям Шекспир - Сън в лятна нощ

през моето ухажване трепти.

Повярвай му, щом носи то печата

на честността и истината свята!

ЕЛЕНА

Тез клетви са за Хермия. Кажи

какво тегло за мен да имат те?

Две истини — туй значи две лъжи,

защото се убиват и двете.

Еднакво те са тежки на везната,

но сякаш теглиш вятъра с мъглата!

ЛИЗАНДЪР

Да, клех й се, защото бях глупак!

ЕЛЕНА

Оставяш я и същият си пак!

ЛИЗАНДЪР

Деметрий люби Хермия, не теб!

ДЕМЕТРИЙ (събужда се)

Елена! Цвете сред безводна степ!

Богиньо! Нимфо! Съвършенство! О!

Тоз бистър поглед, богове, с какво

да го сравня? Дали с кристал прозрачен?

Не, той пред него ще изглежда мрачен!

А тези зрели като вишни устни,

които казват: виж ни как сме вкусни!

А таз ръчица? О, алпийски сняг 34 34 „…алпийски сняг…“ — в оригинала е „таврийски сняг“. Тавр — планинска верига в Мала Азия. ,

дано не ти направи с нея знак,

че пред снега на моята избрана

ти черен ще изглеждаш като врана!

Кога със дъх от моите уста

ще разтопя тоз връх от чистота!

ЕЛЕНА

О, жал! О, срам! Това ли ви остава?

С Елена да си правите забава!

Да бяхте по-възпитани и мили,

над мен така не бихте се глумили!

Мъже да бяхте, както сте на вид,

не бихте обласкали с подбив скрит

една жена! И как не ви е срам!

За Хермия съперници сте, знам,

ала защо съперници сте вие

и в туй, кой пръв Елена ще надвие

със подигравки и — жесток палач —

ще я принуди да избухне в плач!

Не, хора с благородни дух и кръв

не биха слезли до позор такъв,

да дирят в тези женски сълзи тука

лекарство срещу мъжката си скука!

ЛИЗАНДЪР

За теб, Деметрий, укор прав това е —

ти Хермия обичаш, туй се знае!

И ето, аз ти давам с две ръце

предимството си в нейното сърце,

а ти ми дай в сърцето на Елена

частта любов, за теб определена!

ЕЛЕНА

Задръжте си езика зад зъбите,

напразно своя въздух вий хабите,

подигравачи!

ДЕМЕТРИЙ

Хермия ти дръж!…

Сърцето ми гостува й веднъж,

но виж, Елена, то пред твоя праг

като във къщи се завръща пак!

ЛИЗАНДЪР

Елена, лъже те! Недей му вярва!

ДЕМЕТРИЙ

Не, мойта вярност той със кал замярва

за туй, защото е неверен сам!…

Виж милата си! Ей я! Идва там!

Влиза отново Хермия.

ХЕРМИЯ

Не виждам нищо, но в нощта каквото

окото губи, чува го ухото,

че тя в тъмница зрението праща,

но на слуха денгубите му плаща.

Лизандър е наблизо. Стигнах тук

по нишката на сладкия му звук.

Но той защо, защо от мене бяга?

ЛИЗАНДЪР

Защото любовта му го налага.

ХЕРМИЯ

Каква любов от мен ще го разделя?

ЛИЗАНДЪР

Оназ, която с ласкава повеля

го тласка към вълшебната Елена,

пред чийто поглед звездната вселена,

завиждаща, престава да блести!

Защо ме следваш? Не разбра ли ти,

че си за мен съвсем непоносима?

ХЕРМИЯ

Не е възможно! Той на смях ме взима!

ЕЛЕНА

А ти пък мен! Разбрах ви: вие трима

подготвили сте реплики и думи

да действате във заговор срещу ми!

Приятелко-предателко! Как можеш,

подписала съюз военен с тях,

да им помагаш да се гаврят с мене?

О, Хермия! А сладостният спомен

за детството, за нежните ни тайни,

за часовете заедно, когато

ний времето корехме бързоного,

че бърза много да ни раздели?

Туй всичко е забравено, нали?

А помниш как във дворчето пред къщи,

поседнали на две възглавки същи,

бродирахме едно и също цвете

и в съща песен сливахме си двете

лица, очи, ръце и гласове —

прелели се в едно отделни две,

като речици две в една река,

като черешки две във обичка,

като полета две в една емблема,

венчани от единството на шлема!

Туй всичко ти уби и предпочете

да ме обиждаш в сговор със мъжете!

Не е приятелско! Не е девиче!

Не е и женско! Затова, момиче,

съдът на пола ни ще те вини

в предателство към всичките жени!

ХЕРМИЯ

Не зная за какво ми се гневиш.

По-скоро ти се подиграваш с мене!

ЕЛЕНА

Със тебе, аз? А кой тогава прати

Лизандър из гората да ме гони

със кошница похвали присмехулни?

Кой след това подучи тоя втори

от твоите безбройни ухажори —

теб, теб, Деметрий, който досега

не си ме и подритвал със нога! —

да ме нарича нимфа, божество,

сирена, дева и не знам какво?

Защо ще казва всичко туй на тази,

която, както е известно, мрази?

И за какво Лизандър, който храни —

известно е и туй — към тебе обич,

на мен ще седне да се обяснява?