Уилям Шекспир - Сън в лятна нощ

и вече няма долен, няма горен

в камарата от ритащи крака,

и ужасът расте във тях така

за сметка на ума, че с тръни, с клони

гората те усещат как ги гони,

настига, къса дрехите по тях!

И тъй докато с тях си правех смях,

Титания, която спеше там,

събудена от нашия Пирам,

съгледа го и време без да губи —

това е, във магарето се влюби!

ОБЕРОН

Дотук добре. А момъка жесток

напръска ли с магическия сок?

ПЪК

Готово! Той заспал бе на тревата,

на две-три крачки само от момата,

така че щом пребори се с Морфея 31 31 Морфей (мит.) — гръцки бог на сънищата. ,

ще види като първо нещо нея!

Влизат Хермия и Деметрий.

ОБЕРОН

Това е той. Но таз коя е тук?

ПЪК

Не, туй е тя. Но момъкът е друг!

ДЕМЕТРИЙ

Обсипвай своя враг с обиди груби,

не този, който пламенно те люби!

ХЕРМИЯ

Обиди? И дори се подиграваш!

Проклятия ти само заслужаваш!

Ти, ти, о, аз те зная, си убил

в невинната му дрямка моя мил,

но почнал кръвнината, довърши я!

До глезен вече, влез в кръвта до шия,

убий и мене! Слънце и небе

не са тъй близки, както с мене бе

Лизандър, моя скъп! Как, той нима

оставил би ме спяща и сама?

По-скоро ще повярвам, че в земята

пробила се е дупка по средата

и сякаш през ухото на игла

луната да изскочи е могла

при антиподите 32 32 Антиподи — човеци, живеещи „с краката нагоре“ на противоположната нам страна на земното кълбо. , за да смути

на слънцето сияйните черти!

Не, ти си го убил! Това е ясно!

Като убиец гледаш ти ужасно!

ДЕМЕТРИЙ

О, не! Ако ужасен съм на вид,

такъв съм аз, защото съм убит,

а ти, убийце, вместо да си черна,

блестиш пред мен като звезда вечерна!

ХЕРМИЯ

Какво говоря с теб? Лизандър де е?

Но ти мълчиш! Човек ще полудее!

О, дай ми го, Деметрий! Имай жал!

ДЕМЕТРИЙ

На хрътките си леша му бих дал!

ХЕРМИЯ

Ти сам си хрът! А, значи е така?

Убил си го със тази тук ръка?

И как го умъртви? Дали поне

си гледал във очите му? О, не!

Пробол си го, додето той е спял!

Ах, змийски подвиг! Ти си в него цял!

Гадина подла! Скорпион! Влечуго!

Но не, животно аз не зная друго,

което свойта жертва да кълве

с езиче тъй разцепено на две!

ДЕМЕТРИЙ

От теб не съм заслужил гняв такъв,

не съм пролял Лизандровата кръв

и май изобщо тя не е пролята…

ХЕРМИЯ

О, говори за всичко на земята!

Нима е жив? Кажи! Защо мълчиш?

ДЕМЕТРИЙ

Ще кажа, но с какво ще ми платиш?

ХЕРМИЯ

С това, че няма да ме видиш вече!

Оставям те, ненавистни човече!

Дали ще срещна своя мил, не зная,

но с тебе сетна среща ми е тая!

Излиза.

ДЕМЕТРИЙ

В такова настроение едва ли

тя моите въздишки ще пожали;

а мъката тежи с по-тежко бреме,

когато не й плаща дълго време

дълга си банкрутиралият сън.

Ако полегна тук, до този пън,

кой знае, току-виж, длъжникът мил

дошъл и първа вноска изплатил.

Ляга и заспива.

ОБЕРОН

Какво си сторил, глупчо бързоног?

Кого си пръснал с тайнствения сок?

Наместо този вярно да залюби,

друг някой верността си ще загуби!

ПЪК

Съдбата тъй е рекла: да се пада

единствен верен на лъжци хиляда!

ОБЕРОН

Не се бави! След миг и половина

да си открил Елена от Атина!

Познаеш ли я по страните бледи,

изпити от въздишки сърцееди,

насам я отклони, а дотогаз

тогова пък ще омагьосам аз.

ПЪК

Мълчи, хвърчи, политва твоя Пък

като стрела от азиатски лък!

Излиза.

ОБЕРОН

Пръсвам ти очите двете

с купидоновото цвете

тъй, че щом направя аз

да се мерне тука таз,

от която бягаш ти,

тя за теб да заблести

като чистото и мило

афродитино светило 33 33 „…Афродитино светило…“ — планетата Венера, Вечерницата. .

Ако то те обгори,

пак от него лек дири!

Капва от вълшебния сок в очите на Деметрий.

Влиза отново Пък.

ПЪК

Повелителю, Елена

иде, но е придружена

от младежа, на когото

грешно пръснах сок в окото.

Да останем, ако щеш,

малко да се развлечеш

с лудите им диалози?

Боже господи, как този

уж разумен род човешки

цял е глупости и грешки!

ОБЕРОН

Но шумът им е голям —

ще събудят оня там.

ПЪК

И ще се боричкат двама

за една и съща дама —

колкото по-сложен кръг,

толкоз по се радва Пък!

Влизат Лизандър и Елена.

ЛИЗАНДЪР

Как мислиш, че говоря на шега!

Сълзите ми нима не виждаш ти?

Плачът на седмоцветната дъга