Уилям Шекспир - Сън в лятна нощ

Дали не става всичко туй със твойто

съгласие и може би подбуда?

Знам, аз не съм красива като тебе,

и знам, че необичана обичам,

но не към подбив, а към нежна ласка

би трябвало скръбта ми да те тласка!

ХЕРМИЯ

Не те разбирам!

ЕЛЕНА

Да, недоумявай,

въздишай жалостиво, преструвано,

а зад гърба ми смигайте си трима,

плезете се, правете ми рога!

Докрая издържана, таз шега

във хрониките може да остане!

О, ако бяхте малко по-човечни,

не бихте ме измъчвали така!

Но нищо! Аз сама съм си виновна

и знам сама лека на свойта мъка,

а той е лесен: смърт или разлъка!

ЛИЗАНДЪР

Елено, чакай да ти обясня!

Любима! Нежна! Скъпа!

ЕЛЕНА

Още нещо?

ХЕРМИЯ

Не, моля те, не й се подигравай!

ДЕМЕТРИЙ

Тя моли те, а аз ще те принудя!

ЛИЗАНДЪР

Напразни са принуди и молби!

Елена, аз наистина те любя!

Живота си готов съм да загубя

в двубой със оня, който дръзне само

недоверчиво да повдигне рамо!

ДЕМЕТРИЙ

Аз дръзвам, ето! Повече любов

във моето мълчание се крие,

отколкото във празната ти реч!

ЛИЗАНДЪР

Ела! Това доказва се със меч!

ДЕМЕТРИЙ

Готов съм!

ХЕРМИЯ

О, Лизандре, не разбирам!

ЛИЗАНДЪР

Махни се, негърко 35 35 „…негърко…“ — обида, свързана с тъмния тен на Хермия. !

ДЕМЕТРИЙ

Какъв смелчак!

Налиташ, но си смел не толкоз чак!

По-леко дърпай да не те изпусне!

ЛИЗАНДЪР

Марш, дива котко! Махай се оттука!

Ах, репей лепкав! Ах ти, крива кука!

ХЕРМИЯ

О, колко груб си с мен! Каква промяна,

любими мой!

ЛИЗАНДЪР

Аз — твой любим, плашило?

Лекарство гадно! Чемер! Подло шило!

ХЕРМИЯ

Преструваш се! Не мога да повярвам!

ЕЛЕНА

Аз също, миличка!

ЛИЗАНДЪР

Деметрий, чакай!

Държа на думата си!

ДЕМЕТРИЙ

Да, държиш,

но те държи таз панделчица женска!

ЛИЗАНДЪР

Не мога да се откача от нея!

Да я ударя? Нараня? Убия?

Омразна ми е, но нали жена е,

как бих могъл да и направя зло?

ХЕРМИЯ

Какво по-зло от твоята омраза?

И после откъде е тя? Не съм ли

аз Хермия? Не си ли ти Лизандър?

Какво във мене се е променило?

До тази нощ обичаше ме още,

и в тази съща нощ ме изостави!

Защото ти — не мога да повярвам! —

о, богове, изглежда, си го сторил

не на шега?

ЛИЗАНДЪР

А ти какво си мислиш?

И вече не желая да те виждам!

Това е! И недей се колеба,

недей допуска вътрешна борба,

не се съмнявай и не се надявай

и жертва на илюзии не ставай!

Повтарям ти го, за да те предпазя:

Елена любя, а пък тебе мразя!

ХЕРМИЯ

Ах ти, лъжкиньо! Ах ти, листен червей!

Ти, крадло на любов, кога успя

сърцето му, промъкнала се нощем,

да отнесеш в полата си непрана?

ЕЛЕНА

Ти нямаш, явно, ни природна скромност,

ни женски свян, ни сдържаност моминска!

От моите възпитани уста

опитваш грозни думи да изтръгнеш?

Не ще го бъде, лицемерна кукло!

ХЕРМИЯ

А, „кукла“, значи? Тъй и предполагах:

изтъкнала е ръста си пред моя!

Високия си, ненадминат ръст!

Е, и какво? С тоз ръст ли се издигна

в очите му, та има той сега

така високо мнение за тебе

и толкова презира мен, джуджето?

Е, колко дребна съм, де? Колко ниска?

Ти, шарен прът! Върлино панаирска!

Все пак не съм дотам, че с тези нокти

да не достигна твоите очи!

ЕЛЕНА

Макар да се шегувате със мене,

аз моля ви, любезни господа,

поне да ме опазите от рани.

До днес не съм участвала във разпри

и нямам във надвикването опит.

Пазете ме от тази, аз ви моля,

защото съм момински боязлива.

Недейте мисли, че понеже тя

на ръст е дребничка, та аз ще мога

да се опазя!

ХЕРМИЯ

Дребничка? А, пак!

ЕЛЕНА

Не ме нападай, Хермия, а чуй:

обичах те и пазих твоите тайни

с едничко изключение за туй,

че на Деметрий — от любов към него —

издадох, че ще бягате с Лизандър.

Той тръгна подир вас, след него аз.

Ала защо го сторих? Оттогаз

той само ме ругае и заплашва,

че ще ме бие, рита, умъртвява!

Добре тогава. Тръгвам си. В Атина

сама ще се завърна с лудостта си.

Ще ви оставя, само ме пуснете!

Не виждате ли колко съм злочеста!

ХЕРМИЯ

Че тръгвай си! Кой толкова те спира?

ЕЛЕНА

Сърцето ми, което тук оставям.

ХЕРМИЯ

С кого, с Лизандър?

ЕЛЕНА

О, не, не — с Деметрий!

ЛИЗАНДЪР (към Елена)

Не бой се, няма да ти стори зло!

ДЕМЕТРИЙ

Разбира се, дори и с твоя помощ!

ЕЛЕНА

О, ще го стори, само да рече!

В училище бе истинско зверче,