Уилям Шекспир - Сън в лятна нощ

така че, щом от него се събуди,

да я изпълнят хрумвания луди.

Вземи и ти от стръка. Двойка млада

току-що мина във сърдечна свада.

Тя люби го горещо, той я мрази.

Пръсни го и стори така, че тази,

която види първа, да е тя.

Пожарът, който нея сполетя

да пламне в него по-голям дори!

Побързай и младежа намери!

Ще го познаеш лесно сред стотина

по туй, че носи дрехи от Атина.

И до петлите тук да си отново!

ПЪК

Ще бъде Обероновото слово!

Излизат.

Другаде в гората.

Влиза Титания със своята Свита.

ТИТАНИЯ

Сега лек танц и песничка приспивна,

след туй в една третина от минута

да бъдете на работа отново:

едни да чистят розовите пъпки

от червеите в тях; със примки други

да ловят прилепи, за да си шием

от ципите им мантии; а трети

разрошения бухал да пропъдят,

че стига се е пулил и е хулил

прищевките ни странни. Хайде, пейте!

И после оставете ме да спя!

ПЪРВА ФЕЯ (пее)

„Ежове, змии петнисти,

път да нямате оттук!

Гущери и слепи глисти

кът си изберете друг!“

ХОР

„Нани, нани, нани, на!

Славей пей сред тишина

и Титания красива

сред ухания заспива;

чарове, вълшебства грозни,

зли магии, черни козни

нямат върху нея мощ.

Спи, царице, лека нощ!“

ВТОРА ФЕЯ (пее)

„Паяци, оси досадни,

да се махате завчас!

Охлюви и жаби гадни,

няма място тук за вас!“

ХОР

„Нани, нани, нани, на!…“

и т.н.

Феите и Елфите излизат. Титания спи.

Влиза Оберон. Той изцежда сока на цветето върху нейните клепачи.

ОБЕРОН

Щом откриеш мигли ти,

в теб любов да запламти

към когото и каквото

първо зърне ти окото!

Ако случи се пред теб

пъргав рис, бизон свиреп,

тигър, лъв, чакал, глиган —

той да бъде твой избран!

Събуди се, щом е близко

нещо грозно или низко!

Излиза.

Влизат Лизандър и Хермия.

ЛИЗАНДЪР

Аз май загубих вярната пътека,

а ти, мой ангел, май се умори.

О, Хермия, какво ще кажеш, нека

отдъхнем тук до светлите зари!

ХЕРМИЯ

Но подири си кът за сън тогава.

От този мъх легло за мене става.

ЛИЗАНДЪР

Защо така, когато би могло

да сме една душа — едно легло?

ХЕРМИЯ

Не, скъпи мой! Бъди разумен ти,

от мене по-далеч се отмести!

ЛИЗАНДЪР

О, Хермия, ти грешно подразбра

във думите ми мисъл недобра.

„Една душа — едно легло“ бе само

във смисъл, че понеже тъй голямо

е мойто чисто чувство, то аз мога

да легна тук без никаква тревога,

че спейки тъй — любима до любим —

и в недушевен смисъл ще преспим.

ХЕРМИЯ

Умела игрословица това е,

ала макар със думи да играе,

Лизандър — знам — във мислите не мами,

и нека е проклета резкостта ми,

ако прозрял е в моите слова

и сянка от съмнение в това!

Но, скъпи мой, любими мой прекрасен,

стой по-далеч, макар и безопасен,

че момък нравствен и мома свенлива

да прекаляват с близостта не бива.

Спокойна нощ! До сетния ти ден

да свети в тебе любовта към мен!

ЛИЗАНДЪР

До сетния ми ден, о, ангел мой!

И щом угасне тя, да дойде той!

Ляга встрани.

Дано ти прати сън с отмора сладка

най-нежният от всички изпращачи!

ХЕРМИЯ

Дано пристигне част от тази пратка

до твоите усмихнати клепачи!

Влиза Пък.

ПЪК

Всякъде в гората бях,

ала нийде не съзрях

тоя, който ще опита

силата, в туй цвете скрита.

Тъмно. Тихо. Нито звук.

Но почакай! Ей го тук!

Той е! В дрехи от Атина!

Ха! Та, значи, ти отмина

влюбената в теб мома.

Я! И тя е тук! Сама!

Смелост нямала, горката,

да полегне до ръката

на безстрастния любим!

Нищо, ний ще му платим!

Капва от вълшебния сок в очите на Лизандър.

Тука црък! И тука црък!

Тез очи ще пръсне Пък,

тъй че, щом излезе вън

наемателят им — Сън,

през откритата врата

да се вмъкне любовта

и на него да попречи

в тях да се завърне вече.

Сбогом! Най-учтив поклон!

Имам среща с Оберон!

Излиза.

Влизат, тичайки, Деметрий и Елена.

ЕЛЕНА

Убий ме, но поспри! Аз губя сили!

ДЕМЕТРИЙ

Като търчиш след мене десет мили!

ЕЛЕНА

Във тъмното недей ме изоставя!

ДЕМЕТРИЙ

Аз тъкмо туй се готвя да направя!

Излиза.

ЕЛЕНА

Задъхах се от тоз напразен лов!

След всеки зов той става по-суров!

О, Хермия, с какво измиваш ти

тоз поглед свой, та толкоз той блести?

Със сълзи? Туй да беше твойта тайна,