и съм длъжна подир нея
бързо в кръговете, дето
тя е бродила в полето,
да окича всеки лист
с обичка от бисер чист 14 14 „…от бисер чист…“ — според английското поверие тревата растяла по-буйна и сочна там, където въртели нощните си танци феите и елфите.
;
а игликите, които
са й войнство родовито
и под златните костюми
крият мехчета с парфюми,
чакат да им занеса
смес уханна от леса…
Казвах ли ти? Шум дочух!
Сбогом, безработен дух!
Виждам свойта господарка
зад стъблата да се мярка!
ПЪК
Върви я отклони, да има мир,
че моят цар се готви тук за пир,
а ти го знаеш: Оберон 15 15 Оберон — владетел на духовете, царуващ на Изток — познат от френския средновековен роман „Юон дьо Бордо“.
е в бяс
за малкото индусче с кръв на княз,
което тя отвлече отдалече
и във одежди дворцови облече,
за да й служи като първи паж.
Той молил я е неведнъж и дваж
да му отстъпи смуглото дете,
защото е ревнив и му се ще
да бъде то във неговата свита,
из горското си царство като скита.
Титания не ще да чуе. Тя
го глези и обсипва със цветя
и зарад него двамата до днес
край извор, под звезди, в поле и лес,
се сблъскват със такава гневна реч,
че елфите отблизо и далеч
се гушат нито живи, ни умрели
в капачките от жълъдите зрели.
ФЕЯ
Но кой си ти? Изглеждаш ми подобен
на оня нощен дух, на име Робин,
във чийто нрав е все да пакости.
Не ще се удивя, ако си ти
тоз, който друга работа си няма,
та пътника среднощен води в яма
и стряска с кикот селските моми,
когато са във плевнята сами,
пресича тъкмо кипналата бира
и маслото от млякото обира,
но който, ако някой назове го
„Хобгоблин“ или „Пък“, или към него
обърне се изобщо с дума блага,
добро донася и в труда помага.
Кажи, не си ли Пък?
ПЪК
Пък кой го знай!
Да, аз съм този Пък и Опък май.
Среднощен бродник с мутра дяволита,
смешник от Обероновата свита,
аз цвиля като пъргава кобилка
към коня, който сито се кандилка;
на киселица печена взел вид,
в паницата с ошава чакам свит
и, щом я вдигне старата клюкарка,
в устата й аз — хоп! — като по мярка,
и течността облива й тогава
гердана сух, висящ като на крава;
а други път се случва, важна леля
когато строги размисли споделя,
за столче да ме вземе, а пък то
изплъзва й се под онуй место
и бумва тя със трясък на земята,
така че всичко живо се премята,
за хълбок се държи и се кикоти
във ниски тембри и пищящи ноти,
а домакинът вика, че у тях
не помнел досега подобен смях!…
Но идва моят цар! Това е той!
Влизат от противоположни страни Оберон и Титания със свитите си от Елфи и Феи.
ОБЕРОН
Аха, Титания! В несгоден час
те срещам, горделива ми съпруго!
ТИТАНИЯ
Ха, Оберон!… Не ща със него аз
да имам общо ни легло, ни друго!
ОБЕРОН
Стой, горделивке! Аз съм твоят мъж!
ТИТАНИЯ
Ако е тъй, би трябвало и аз
жена да бъда твоя, но си спомням,
че ти напусна нашата държава
и, погнал стадото на Коридон,
по цели дни надува нежна свирка
за малката Филида 16 16 Коридон… Филида — традиционни имена на влюбени овчар и овчарка от гръцката, а после и от средновековната пасторална поезия.
. И защо
от Индия дошъл си? Не затуй ли,
че твоята скоклива амазонка
се жени за Тезей и ти, разнежен
от спомена за нейните ботушки,
възнамеряваш брачното им ложе
да осветиш за щастие и радост?
ОБЕРОН
А, значи, тъй: дори не чувстваш срам
да ме упрекваш зарад Хиполита,
макар да знаеш сигурно, че зная
за явната ти връзка със Тезея!
Не ти ли го отне от Перигуна 17 17 Перигуна (мит.) — любовница на Тезей, дъщеря на убития от него разбойник Синис.
,
макар че той я бе опропастил,
и за кого той подло изостави
Аглая 18 18 Аглая (мит.) — друга възлюбена на Тезей, заради която той оставил на остров Наксос предишната си любима Ариадна.
, Ариадна 19 19 Ариадна (мит.) — дъщеря на критския владетел Минос, която помогнала на Тезея да убие Минотавъра и да намери изхода от критския лабиринт. Тезей я отвел на остров Наксос, но после охладнял към нея и напуснал острова, докато тя спяла.
, Антиопа 20 20 Антиопа (мит.) — друга царица на амазонките. След смъртта на Хиполита тя станала любима на Тезей, но той я убил, защото се противопоставила на женитбата му с Федра, сестра на критския владетел.
?
ТИТАНИЯ
Читать дальше