Уилям Шекспир - Сън в лятна нощ

Измислици на глупавата ревност!

Откак започна истинското лято 21 21 „…откак започна истинското лято…“ — дългият пасаж, който следва, е описание на стихийните бедствия в Англия през 1594 г., които били считани за божие наказание. ,

веднъж за танц не се събрахме ние —

ни в планината, ни на морски бряг,

ни сред ливади, ни в зелен шумак,

ни край обрасъл във тръстика извор,

без ти да се явиш и заглушиш

със крясъка си сладостните цеви

на ветровете. И какво се случи?

От яд, че бяха свирили напразно,

те всмукаха мъгли болестотворни

откъм морето и в пороен дъжд

ги ливнаха над сушата, така че

най-смешното поточе въз гордя се

и гръд изду над своето корито.

Напразно теглил бе хомота волът,

напразно пот проливал бе орачът.

Класът изгни, преди да му поникне

ергенският мустак. Кошари пусти

чернеят сред полето наводнено

и враните се тъпчат с чумав леш.

Игрището в общинската ливада

е цялото във кал. Нетъпкан бурен

е заглушил любовните пътечки.

Без топли дрехи смъртните треперят

и вечерите никой не оглася

със химни и молитви към луната.

Затуй Селена, под чиято власт

са течностите, гневно пребледняла,

тъй всичко е пропила с мокра влага,

че вредом пъплят ставните болежки.

Светът лудее. Скрежът беловлас

целува аленеещата пъпка,

а темето плешиво на леда

е увенчано, сякаш че за присмех,

от рози и ухания. Погледай:

четирите годишни времена

са разменили дрехите си, тъй че

по туй, с което всякое се кичи,

не може да реши светът объркан

кое кое е. И на всичко туй,

на таз безчетна челяд от злини

началото е в спора между нас,

родители сме нейни ти и аз!

ОБЕРОН

Тогава не спори! Нима е длъжна

Титания да прави все напук

на своя Оберон? Какво ти искам?

Едно момче, което да ми стане

оръженосец.

ТИТАНИЯ

Казала съм вече:

не ще го дам за цял вълшебен свят!

Бе моя жрица неговата майка

и често с нея бъбрехме си двете

във ароматните индийски нощи

и седнали на пясъка Нептунов 22 22 „…пясъка Нептунов…“ (мит.) — Нептун, римски бог на моретата. „Пясък Нептунов“ — морски бряг. ,

отплаващите кораби броехме

и гледахме през смях платната бели,

от вятъра шавлив забременели,

кореми да издуват, да растат.

Тогава тя, с походката си плавна,

им подражаваше — понеже беше

понесла вече бъдния ми паж —

и плавайки по сушата, полека

се впускаше във път, за да се върне,

като че ли с товар от тежка стока,

със нещичко за хапване. Бе мила,

но смъртна! И плодът и я уби!

Аз от любов към нея го отгледах

и от любов към нея, знай, че няма

на теб или на друг да го отдам!

ОБЕРОН

А докога ще бъдеш в таз гора?

ТИТАНИЯ

О, ще изчакам сватбата докрая.

Ако желаеш да участваш мирно

в подлунните ни пиршества и танци —

добре дошъл! Ако ли не, върви си

и нека се избягваме взаимно!

ОБЕРОН

Момчето дай ми и ще дойда с тебе!

ТИТАНИЯ

За нищо на света! След мене, елфи,

че току-виж, се скараме до смърт!

Излиза със Свитата си.

ОБЕРОН

На добър час! Но знай, че таз дъбрава

не ще напуснеш, без да си платила

за тежката обида!… Мили Пък,

ела и слушай! Помниш ли, когато

от камъка, издаден във морето,

веднъж дочухме двамата със тебе

сирена, яхнала делфин, да пее

с тъй чуден глас, че грубите талази

се бяха укротили мигновено

и лудо неподвижните звезди

валяха от кристалната си сфера 23 23 „…от кристалната си сфера…“ — съгласно учението на питагорейците светът се състоял от няколко включени една в друга въртящи се кристални сфери, към които били закрепени „подвижните звезди“ и които сами били включени в обхващащата цялата вселена сфера на „неподвижнитезвезди“. ,

за да я слушат по-отблизо?

ПЪК

Помня.

ОБЕРОН

В тоз миг съгледах Купидон да пърха,

неуловим за твоето око,

между луната и земята. Ето,

прицели се той в дивната весталка 24 24 „…дивната весталка…“ — весталки били наричани девствените жрици на Веста, римската богиня на домашното огнище; в случая вероятно се прави ласкателен намек за Елисавета — кралицата-девственица, и за някаква галантна история, случила се на едно дворцово празненство през 1575 г. ,

царуваща над запада обширен,

и дръпна толкоз силно тетивата,

като че ли решил бе да прониже

с една стрела сто хиляди сърца.

Но огненото острие угасна

в дъждовното кръжило на луната