Агата Кристи: Случаите на Паркър Пайн

Чуха се четири изсумтявания, после възмутен глас попита защо ли по дяволите, всеки не си гледа работата, трясък от затръшнатата външна врата… и господин Пакингтън излезе, за да хване влака в девет без петнайсет. Госпожа Пакингтън остана сама на масата със закуската. Лицето й беше зачервено, устните — свити, а единствената причина да не заплаче в този миг беше, че в последния момент гневът бе изместил мъката й.

— Няма да търпя повече! — заяви тя. — Няма да търпя повече! — Остана за малко замислена, сетне проплака: — Малка мръсница! Отвратителна хитра лисица! Как е възможно Джордж да е такъв глупак!

Гневът отмина и мъката отново я обзе. В очите й се появиха сълзи и бавно потекоха надолу. Надолу по бузите на една жена на средна възраст.

— Добре, казвам си, че няма да търпя, но всъщност какво мога да направя?

Изведнъж тя се почувства самотна, безпомощна и напълно отчаяна. Бавно вдигна сутрешния вестник и отново прочете обявата на първа страница.

Щастлив ли сте?

Ако не сте, обърнете се към господин Паркър Пайн…

— Абсурд — възкликна госпожа Пакингтън. — Пълен абсурд! — Но след като поразмисли, продължи: — Макар че бих могла да проверя…

Това обяснява защо в единадесет часа госпожа Пакингтън бе въведена в кабинета на господин Паркър Пайн. Чувстваше се малко нервна.

Беше й неловко по някакъв начин видът на господин Паркър Пайн й подейства успокояващо. Беше едър, да не кажем дебел мъж. Главата му бе с величествени размери и бе започнала да олисява. Носеше очила с големи диоптри, зад които проблясваха малките му очички.

— Моля, седнете — покани я господин Пайн. — Идвате по повод на моята обява, нали? — допълни той, за да й помогне.

— Да — отвърна госпожа Пакингтън и замълча.

— И не сте щастлива. — Господин Паркър Пайн говореше с бодър и предразполагащ глас. — Малко хора са щастливи. Настина ще се учудите, когато разберете колко малко хора са щастливи.

— Така ли? — За госпожа Пакингтън нямаше особено значение дали другите хора са щастливи или не.

— Разбирам, че това не ви интересува — продължи господин Паркър Пайн. — Но за мен този факт е много интересен. Виждате ли, в продължение на тридесет и пет години работата ми беше да събирам статистически данни в една държавна служба. Сега съм пенсионер и реших, че бих могъл да използвам натрупания опит по нов начин. Всичко е много просто. Нещастието може да се класифицира в пет основни групи. Не повече, уверявам ви! Щом веднъж установите причината за заболяването, лесно ще намерите и лекарство за него. Аз съм нещо като лекар. Най-напред лекарят поставя диагноза въз основа на страданието на пациента, след което препоръчва подходящо лечение. Има случаи, които не се лекуват. Ако е така, аз откровено заявявам, че не мога да направя нищо. Но ви уверявам, госпожа Пакингтън, че ако се заема с даден случай, излекуването е практически гарантирано.

„Възможно ли е? Или ми разправя врели-некипели? Може ли да му се вярва?“ — запита се госпожа Пакингтън, вперила в него поглед, изпълнен с надежда.

— Да снемем ли диагнозата на вашия случай? — попита я Паркър Пайн с усмивка. Облегна се назад на стола и допря пръстите на ръцете си. — Проблемът ви е свързан със съпруга ви. Имали сте, общо взето, щастлив съпружески живот. Според мен, той преуспява в бизнеса си. Струва ми се също, че в случая има замесена жена. Може би млада дама от кантората на съпруга ви.

— Една машинописка — поясни госпожа Пакингтън. — Отвратителна, нацапотена малка мръсница! С ярко червило, копринени чорапи и накъдрена коса! — Думите й сякаш сами излетяха от устата й.

Господин Пайн успокояващо каза:

— Без съмнение, съпругът ви твърди, че в това няма нищо лошо.

— Точно така казва!

— И защо тогава той да не се порадва на едно невинно приятелство с младата дама и да не внесе малко светлина и удоволствие в нейния сив живот? Бедното момиче няма почти никакви забавления… Вероятно той така ви обяснява отношението си към нея.

Госпожа Пакингтън енергично закима.

— Глупости! Пълни глупости! Той я разхожда по реката! Аз също обичам да се разхождам по реката, но от пет или шест години твърди, че това пречело на голфа му. Но заради нея се отказа от голфа!… Аз обичам да ходя на театър. Джордж винаги казва, че е много уморен, за да излизаме вечер. А сега нея я води на танци. Представяте ли си, на танци ! И се прибира в три часа сутринта… А аз… аз…