Агата Кристи: Случаите на Паркър Пайн

Господин Пакингтън спомена между другото, че може би няма да се прибере за вечеря, тъй като щял да се види с някакъв човек по работа. Съпругата му само кимна разсеяно и той излезе, поздравявайки се с успешното избягване на бурята.

Козметичката беше изумена. Какво занемаряване! „Защо така, мадам?“ Още преди години е трябвало да започне да полага грижи за лицето си. Но за щастие и сега не било фатално късно, увери тя госпожа Пакингтън.

Върху лицето й бяха приложени редица процедури. Стискаха го, мачкаха го, почистиха го на водна баня. След това положиха специална маска. Намазаха го с крем. Напудриха го. И след няколко последни майсторски щрихи й подадоха огледало. „Мисля, че сега наистина изглеждам подмладена“ — каза си тя.

Посещението при модния шивач беше не по-малко вълнуващо. Госпожа Пакингтън си тръгна оттам с чувството, че е елегантна и модна, в крак с времето.

В един и половина тя се яви на уречената среща в „Риц“. Там вече я очакваше господин Паркър Пайн, безупречно облечен и излъчващ спокойствие и увереност.

— Очарователна сте — заяви той, като я огледа с поглед на познавач. — Позволих си да поръчам за вас коктейл „Уайт лейди“.

Госпожа Пакингтън, не бе свикнала да пие коктейли, но не отказа питието. Докато отпиваше от възбуждащата течност, тя слушаше своя доброжелателен наставник.

— Госпожо Пакингтън — започна господин Паркър Пайн, — трябва да стреснем вашия съпруг. Разбирате ли, вие трябва да го стреснете! За да ви помогна, ще ви запозная с един мой млад приятел. Днес ще обядвате с него.

В този момент се появи един млад мъж, който вървеше през салона и се оглеждаше. Съзря господин Паркър Пайн и се запъти грациозно към тяхната маса.

— Господин Клод Лътръл, госпожа Пакингтън — представи ги един на друг господин Паркър Пайн.

Господин Клод Лътръл изглеждаше около тридесетгодишен. Беше елегантен, непринуден, безупречно облечен и изключително красив.

— Очарован съм да се запозная с вас — промълви той.

Три минути по-късно госпожа Пакингтън седеше срещу своя нов покровител на маса за двама.

Отначало тя се стесняваше, но господин Лътръл скоро я накара да се отпусне. Познаваше добре Париж и бе прекарал доста време на Ривиерата. Попита дали госпожа Пакингтън обича да танцува. Тя отвърна, че обича, но напоследък й се случва рядко, тъй като господин Пакингтън не желае да излизат вечер.

— Но той не може да е толкова жесток, че да ви държи затворена вкъщи! — Клод Лътръл се усмихна и разкри ред блестящи бели зъби. — Жените днес не понасят мъжката ревност.

Госпожа Пакингтън едва не каза, че в случая не става въпрос за ревност. Думите замряха на устата й. Все пак не беше лошо той да остане с такова впечатление.

Клод Лътръл й разказа с въодушевление за нощните клубове. Решиха на следващата вечер двамата да посетят известното заведение „По-малкият архангел“.

Госпожа Пакингтън беше малко притеснена как да съобщи на съпруга си. „На Джордж навярно ще му се стори необичайно и много смешно“ — помисли си тя. Но се оказа, че притесненията й са били напразни. На закуска тя беше много нервна и не посмя да му каже, а в два часа следобед й съобщиха по телефона, че господин Пакингтън ще вечеря в града.

Вечерта се оказа много приятна. В моминските си години госпожа Пакингтън бе добра танцьорка и бързо усвои модерните стъпки под умелото ръководство на Клод Лътръл. Той й направи комплимент за роклята и прическата й. (Същия ден й бяха запазили час при моден фризьор.) На сбогуване той целуна ръката й по особено вълнуващ начин. Госпожа Пакингтън не бе прекарвала толкова приятна вечер от години.

Последваха десет зашеметяващи дни. Тя обядваше и вечеряше в скъпи ресторанти, ходеше на следобедни чайове и се носеше в ритъма на тангото и съвременните танци. Вече знаеше всичко за тъжното детство на Клод. Беше изслушала историята за жестоките обстоятелства, при които се разорил баща му. Разбра за трагичната любов на Клод и огорчението му от жените.

На единадесетата вечер отидоха да танцуват в „Червения адмирал“. Госпожа Пакингтън съзря своята половинка, преди той да я забележи. Джордж беше с младата дама от кантората му. Двете двойки се оказаха заедно на дансинга.

— Здравей, Джордж — поздрави го весело тя, когато въртележката на танца доближи орбитите им.

Стана й забавно как лицето на съпруга й доби първо червен, а после направо морав цвят от изненада. Усети, че удивлението му бе примесено с чувство за вина.