Агата Кристи - Случаите на Паркър Пайн

— И съпругът ви, несъмнено, се оплаква, че всички жени са ревниви, страхотно ревниви, дори когато няма никаква причина за каквато и да било ревност?

Госпожа Пакингтън отново кимна.

— Точно така. А вие откъде го знаете? — попита остро тя.

— От статистиките — отвърна простичко господин Паркър Пайн.

— Чувствам се нещастна — изплака госпожа Пакингтън. — Винаги съм била добра съпруга на Джордж. В първите години от брака ни се съсипвах от работа. Помогнах му да си стъпи на краката. Никога не съм поглеждала друг мъж. Дрехите му са винаги закърпени и изгладени, готвя му хубаво, в къщата има ред. Водя домакинството икономично. Но сега, когато и ние най-сетне подредихме живота си и можем да му се радваме, когато бих могла да правя и да имам всичко онова, за което съм си мечтала… ето какво ми се случи! — Тя преглътна с усилие.

Господин Паркър Пайн се замисли.

— Уверявам ви, че разбирам прекрасно вашия случай.

— И… и ще можете ли да направите нещо? — попита почти шепнешком тя.

— Разбира се, уважаема госпожо. Има лек. Разбира се, че има лек за вашия случай!

— Какъв е той? — попита нетърпеливо тя, а очите й се разшириха.

— Ще се оставите в ръцете ми — продължи спокойно и уверено домакинът — и ще платите такса двеста гвинеи.

— Двеста гвинеи!

— Точно толкова. Вие можете да си позволите тази цена, госпожо Пакингтън. Бихте платили такава сума, за да си направите операция. Щастието е точно толкова важно за човека, колкото и неговото здраве.

— Предполагам, че ще трябва да платя накрая?

— Тъкмо обратното — каза господин Паркър Пайн. — Ще ми платите предварително.

— Боя се, че не виждам как… — госпожа Пакингтън стана от стола.

— Как ще купите нещо, без да сте го видели предварително? — довърши вместо нея с развеселен глас той. — Може би наистина имате право. Парите са много, за да се рискува. Разбирате ли, просто ще трябва да ми се доверите. Ще трябва да платите и да направите опит. Моите условия са такива.

— Двеста гвинеи!

— Точно толкова. Двеста гвинеи. Това са много пари. Довиждане, госпожо Пакингтън. Съобщете ми, ако промените решението си. — Той стисна ръката й, като продължаваше да се усмихва радушно.

Когато тя си тръгна той натисна звънеца на бюрото си. Появи се млада жена с очила и мрачно изражение.

— Открийте нова папка, госпожице Лемън. И кажете на Клод, че по всяка вероятност ще го повикам в скоро време.

— Нов клиент ли има?

— Нова клиентка. За сега се разколеба, но ще се върне отново. Може би още днес към четири часа. Открийте й папка.

— Вариант А?

— Вариант А, разбира се. Много интересно, всеки човек си мисли, че неговият случай е единствен по рода си… И предупредете Клод. Кажете му да не бъде прекалено екстравагантен. Никакъв одеколон и да се подстриже късо.

В четири и четвърт госпожа Пакингтън влезе отново в кабинета на господин Паркър Пайн. Извади чекова книжка написа чек и му го подаде. Разбира се получи разписка.

— А сега какво? — взря се дамата с надежда в господин Паркър Пайн.

— Ами сега — усмихна й се той, — сега вие ще си отидете у дома. Утре сутрин с първата поща ще получите инструкции, които ще се радвам да изпълните.

Госпожа Пакингтън се прибра вкъщи, изпълнена с приятно очакване. Господин Пакингтън се върна с намерение да се отбранява, готов да отстоява позицията си, ако се повтори сутрешната сцена. Но с облекчение установи, че съпругата му не беше в настроение да воюва. Стори му се необичайно замислена.

Джордж слушаше радио и се питаше дали онова мило дете Нанси ще му позволи да й подари кожено палто. Тя бе горда и той добре го знаеше. Не би желал да я обиди. Но тя се оплакваше от студа… Палтенцето й от туид изглеждаше евтино и не можеше да я предпази от студа. Да, но той би могъл да направи така, че тя да няма нищо против…

Помисли си, че двамата с Нанси трябва отново да излязат някоя вечер. Доставяше му удоволствие да води момичето в скъпи ресторанти. Тя беше необичайно хубава… И го харесваше. Уверяваше го, че изобщо не й изглежда стар…

Джордж вдигна очи и улови погледа на жена си. Изведнъж се почувства виновен и това го подразни. „Боже, каква тесногръда и подозрителна жена е станала Мария! Завижда ми дори за късчето щастие…“ — каза си той.

Спря радиото и си легна.

Две от писмата, които госпожа Пакингтън получи на следващата сутрин не бе очаквала. Едното беше бланка потвърждаваща записано на нейно име посещение при известна козметичка. Второто беше за запазен час при моден шивач. Третото писмо беше от господин Паркър Пайн, който молеше за честта да я придружи на обяд в хотел „Риц“ същия ден.