Робърт Паркър - Обетована земя

— Никакви пистолети, Кинг. Просто го набий хубаво, както беше започнал преди.

Хок пъхна пистолета под сакато си и се облегна на вратата, скръстил ръце. Лъскавото му абаносово лице беше безизразно. Пауърс, вече станал, отстъпи две крачки назад.

— Хей, чакай малко, виж какво, Хок, ти знаеш, че аз не мога да продължа сам срещу Спенсър. Не знам дори дали и ти би могъл. Искам да кажа, че така не е честно, разбираш ли. Искам да кажа, че това не е начинът, по който работя аз.

Лицето на Хок беше празно. Харви Шепърд стана от канапето, замахна аматьорски, описвайки широк кръг из стаята, и нанесе на Пауърс зашеметяващ удар с дясната ръка. Ударът попадна високо, отстрани в главата на Пауърс, близо до дясното му ухо и го зашемети. В същото време вероятно Шепърд си счупи едно от кокалчетата на ръката. Глупаво е да удариш някой по този начин, но изглежда, че на Харви това не му правеше впечатление. Той налетя отново срещу Пауърс като го удари с лявата ръка по лицето и го събори на пода. Пауърс се сборичка да се докопа до двата пистолета на масата, докато Шепърд се опитваше да го ритне. Аз се изпречих между него и пистолетите, при което той се хвърли напред и ме захапа за десния прасец.

— Господи — казах аз, наведох се и го изправих на крака.

Той посегна да забие двете си ръце в лицето ми и аз го извъртях, за да го отстраня от себе си и го блъснах силно в стената. Шепърд тръгна отново към него и аз протегнах ръка и казах:

— Достатъчно.

Шепърд продължи да напира и трябваше да го хвана за рамото и да го отблъсна назад. Той продължи да напира насреща ми.

— Недей, Харви — обади се Пам Шепърд от канапето.

Шепърд спря да напира и се обърна към нея.

— Господи — рече той и отиде и седна на канапето до нея. Обгърна я непохватно с ръце и тя се облегна на него, малко схванато, но без да се съпротивлява.

Сюзън стана и отиде при Хок, сложи ръце на раменете му и като се повдигна на пръсти, за да го достигне, го целуна по устата.

— Защо не го направи, Хок? Знаех, че няма да го направиш, но не знам защо.

Хок сви рамене.

— Аз и твоят човек много си приличаме. Вече ти го казах веднъж. Няма останали кой знае колко много такива като нас, мъже като стария Спенсър и мен. Ако си беше отишъл, щеше да има един по-малко. Щеше да ми липсва. А освен това, му бях задължен за нещо от тази сутрин.

— Ти пак не би го направил — рече Сюзън. — Дори и да не те беше предупредил за полицията.

— Не бъди толкова сигурна, скъпа. Правил съм го неведнъж досега.

— Както и да е, драги — обърна се Хок към мен, — сега сме квит. Между другото — Хок погледна назад към Сюзън и се усмихна, — Пауърс има отвратителна уста, но никога не е ругал така пред жени. Той пристъпи напред, сложи пистолета ми на масата, вдигна пистолетите на Мейси и Поуъл и излезе. — До скоро — каза от вратата и замина.

Погледнах към Пауърс.

— Мисля, че те хванахме в опит за предумишлено убийство, Кинг. Това няма да ти помогне да изгладиш онази неприятност, в която вече си се забъркал в Бостън, нали.

— Майната ти — рече Пауърс, отпусна краката си и се свлече на пода, където остана да седи неподвижно.

— Хок беше прав, Кинг — рекох аз. — Никой не си пада по мръсотии.

© 1976 Робърт Б. Паркър

© 1992 Валентин Кръстев, превод от английски

Robert B. Parker

Promised Land, 1976

Сканиране: Светослав Иванов, 2008

Разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2008

Издание:

Робърт Б. Паркър. Обетована земя

Превод: Валентин Кръстев, 1992 г.

Редактор: Г. Димитрова

Американска, първо издание.

Дадена за набор на 19. X. 1992 г. Излязла от печат на 16. XII. 1992 г. Формат 56/84/16. 14 печ. коли

Печат ДФ „Балканпрес“

АНД 22

ISBN 954-8271-01-Х

Robert В. Parker. Promised Land

Dell Publishing, 1976

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8932]

Последна редакция: 2008-08-25 20:39:50

сексизъм — дискриминация на жените (при приемане на работа и т.н), презрително отношение към жената (Бел. прев.)