Робърт Паркър - Обетована земя

— До стената, момче, знаеш процедурата.

Аз се обърнах и се облегнах на стената, като го оставих да свали пистолета от бедрото ми. Той не го търси дълго. Веднага го намери къде е. Сякаш го подуши. Отдръпнах се от стената.

— Защо ходиш като патица, Кинг? — казах аз.

Червеното лице на Пауърс почервеня още повече. Той пристъпи близо до мен и ме удари в лицето със стиснат юмрук. Аз се олюлях от кръста назад и не паднах.

— Квак — казах.

Пауърс ме удари отново и сряза устната ми. След час щеше да се подуе силно. Ако все още съм жив дотогава.

— Хок — рече Сюзън.

Той тръсна глава срещу нея и каза:

— Седни на канапето.

— Ще ни застреляте ли? — обади се Шепърд.

В гласа му не беше останала много жизненост.

— Най-напред ще очистя тая долна отрепка — рече Пауърс. — После може да ми хареса толкова много, че да застрелям цялата ви шибана пасмина. Как ти се струва това, скапаняк долен.

— Тя няма нищо общо с това — рече Шепърд, отмествайки главата си към жена си. — Пусни я да си върви. Имаме три деца. Те не са ти направили нищо.

Пауърс се разсмя, при което се показа вътрешната част на горната му устна.

— Но ти си ми направил. Ти ме прецака с много пари, ще трябва хубаво да се разплатиш за това.

— Ще ти платя, с лихвите. Пусни я да си върви.

— Ще говорим за това. Но първо искам да свърша с това хитро копеле.

Той се обърна към мен и понечи отново да ме удари. Аз отстъпих малко встрани и го ударих силно над бъбреците. Тялото му беше меко. Той изстена от болка и се свлече на колене.

Мейси извади малкия си автоматичен пистолет, а Поуъл отмести своя пистолет от Шепърд и го насочи към мен.

— Спрете — каза Хок. В гласа му сега нямаше и следа от подигравателните нотки. Пауърс седеше на пода, извил настрани тялото си, опитвайки се да намали болката. Лицето му беше червено и луничките му изглеждаха бледи на фона му.

— Убий го — рече той. — Убий го, копелето му с копеле. Убий го, Хок.

— Хок — каза Сюзън.

Аз не свалях очи от Хок. На Мейси нямаше да му стиска да направи това. Той би го направил, за да си спаси кожата, ако не може да избяга. Но не би го направил просто така; за това се изискваше нещо, което Мейси не беше научил в търговското училище. Поуъл би направил каквото му кажат, но засега никой не му беше казал нищо. Оставаше Хок. Той стоеше неподвижен като дърво. С крайчеца на окото си видях как Шепърд протегна ръката си и я сложи върху гърба на жена си, между плешките.

— Хок — отново каза Сюзън.

Пауърс, който все още седеше на пода с щръкнали нагоре колене и показали се над кафявите му обувки бели чорапи, рече:

— Хок, копеле с копеле, прави това, което ти казват. Изгори го, гръмни го. Веднага. Убий го.

Хок поклати глава:

— Не.

Пауърс беше застанал на коленете си и се опитваше да се изправи на крака. Той беше толкова зле, че му бе трудно дори просто да стане от пода.

— Не ли? По дяволите, на кого казваш не, негър такъв. Кой ти плаща на тебе? Прави това, което ти се казва.

Лицето на Хок се разтегна в широка усмивка.

— Не, не смятам, че ще направя това, което ми се казва. Мисля, че ще оставя това на теб, шефе.

Поуъл каза:

— Аз ще го направя, мистър Пауърс.

Хок поклати глава.

— Не, не ти Поуъл. Остави оръжието си и иди да се разходиш. Ти също, Мейси. Това тук ще се реши между Спенсър и Кинг, един на един.

— Хок, ти трябва да си откачил — каза Мейси.

— Хок, какво правиш, по дяволите? — рече Пауърс.

— Излизай, Мейси — рече Хок. — Двамата с Поуъл оставете пистолетите си на масичката и излезте оттук.

— Хок, за бога — рече Пауърс.

— Направете каквото ви казвам — рече Хок, — иначе знаете, че ще ви убия.

Мейси и Поуъл сложиха пистолетите си на масата и тръгнаха към външната врата.

— Какво става тука, по дяволите — рече Пауърс. Сега цветът на лицето му бе поизбледнял, а гласът му бе скочил с една октава. — Не слушайте заповедите на тоя шибан негър, слушайте какво ви заповядвам аз.

— Расово оскърбление — обърна се Хок към мене.

— Това е грозно — казах аз. — Грозни приказки.

— Мейси — рече Пауърс, — повикай ченгетата, когато излезеш. Чуваш ли, Мейси, повикай ченгетата. Ще ме убият. Тоя луд негър иска да ме убие.

Мейси и Поуъл излязоха и затвориха вратата. Сега Пауърс повиши глас:

— Мейси, по дяволите, Мейси.

— Няма ги, Кинг, заминаха — рече Хок. — Време е сега да свършиш със Спенсър, така както беше започнал.

— Аз нямам пистолет. Ти знаеш това, Хок. Аз никога не нося оръжие. Дай ми пистолета на Мейси.